От сцената слезе Анастасия Мискинката и тръгна по алеята. Приближи се до Марко магарето, разбира се, и допря ръката си до муцуната му. Той изплези език и я близна няколко пъти. Чу се гласът на Иван Мюзефирина. Беше мъж като мъж, а пък инак голям клюкарин.
- Виж я ти, наш'та! К'во ù са приискало! Не ти ли стигна сичко туй, та и за него тий дошло на ум?
- Сус, бре - изкрищя истерично Мискинката, дигна юмрука на дясната си ръка и заподскача с дива лудост.
За миг настъпи тишина. На сцената се появи Иван, жълт като лимон. Наглед здрав, ама толкова му е здравето. Затова го нарекоха Иван Охтиката.
Фанка Парясницата и Стоян, дъртият ерген, като Гела и Мара, и Камшик Тодора, се появиха с наведени глави. Нещо се срамуваха хорицата. Стоян не виждаше своя хал, завалията, ами все оправяше скарани любовници. Затова си носеше името Стоян Пезевенка. Двамата с Фанка си бяха лика и прилика. Скоро се сдушиха и оправяха животите на другите. Ето, че се появи Генчо и така запелтечи, че нямам думи. Затова го ...