До едната туркиня вървеше момченце на около пет години, с памучен елек и гайтани по краищата, със стъклени копчета. Беше гологлаво и босо. До другата   се  виждаше момиченце  на около шест години, облечено с избеляла, басмена рокличка,  с тънки плитки,  приплетени със сини мъниста.  То  стоеше боязливо до майка си и от време на време подръпваше тюлбена на главата си.

   Павлето се приближи до тях, погледна любопитно и се отдалечи. Трябваше да бърза. Работата го чакаше. Чу се хармониума на Парушев. Той се заслуша за миг и наново забърза. Мислеше да напусне печатницата и да иде на село,  за да стане учител. Нали затова завърши "Кирил и Методий"... Много от момчетата, които я завършваха, отиваха в чужбината, а той реши да остане тук, дето беше се родил и да преподава на матерния си език, на българския. Децата имаха нужда да научат за своя род и родина. Дойде му на ум за притчите Соломонови.  В гл. 12  пишеше: "Насочи сърцето си към учение, ушите си към умни думи!"

   Думите на пророк Варуха в гл 3:14 звучаха в главата му:
"Познай де се намира мъдростта, де силата,

де знанието, та заедно с това да узнаеш,

де се намира дългоденствието и животът,

де се намира светлината на очите и мирът."

   Можеше да стане свещеник, но учителството го влечеше повече. Казваха, че в село Марково търсили учител, та реши тия дни да се земе почивка и да иде до селото, та да види. А сега бързаше за печатницата. Днес започваха работа по обед, затова ги викаха по-късно. Спря го тълпата, която беше се скупчила при подвижния куклен театър. Върху четирикрака масичка, висока един метър, се виждаха кукли, облечени в народна носия.  Притежателят беше режисьор и техник. Разиграваше куклите под звуците на малката латерна, като теглеше конците, с които бяха прикрепени една към друга.  Това допадаше на насъбралата се селска публика. Когато представлението свърши, притежателят помести целия интертал в едно сандъче, завързва го на гърба си с тънък каиш и тръгна.

Следва.