Павлето се замисли и си спомни, че беше чел за  Константин. За да увековечи кръста, който забелязал на небето преди битката с Максенций, наредил на имеператорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С този знак ще победиш!" Оттогава кръстът започнал да се извисява над къщи, дворци, църкви, площади. Ето защо, за Кръстовден (14 септември) - Въздигане на честния и животворящ кръст Господен, кръстът се е използвал при религиозен ритуал.

   Той е пазител на цялата Вселена, украшение на Църквата. Силата на управниците, твърдина на верните, слава на ангелите и поражение на демоните.

   Иконата пък символизира "макрокосмоса." Цветовете ù не трябва да се смесват. Златният фон е светлината и милостта на Бога като всеобщ фон. Съдържанието ù обхваща видимия свят - животинското, растителното и неорганичното царство, и символизира взаимосвързаността на битието. Тя е светопричастна в смисъл, че е външният видим знак на вътрешно и духовна милост, или смисъл, проводник на Божията милост.

   Храната на свинско месо е забранена на всички мюсюлмани от Корана.

   Чудотворната икона и свинското месо предпазват християнския храм от осквернение.

   Ето така гласи легендата за Имарет Джамиси: "Когато турците покорили Южна Тракия и избрали за своя столица Енирде, то султан Мурад изпроводил своя везир Мустафа да покори Пловдив. Но везирът не могъл да изпълни волята на своя повелител, защото българската войска са защитавала храбро. Под представителството на своя воевода Никола (или Стояна), тия разбили турските сили и накарали ги да победят в Едирне. Когато султанът се известил за това произшествие, то събрал големи сили и ги повел сам, срещу непокорния град. Султан Мурад повел със себе си и своята любима жена, която се наричала Мария, и която била дъщеря на българския цар Шишман. Дълго време султанът нападал града, но неговото усилие било напразно, защото Пловдив  се защитавал. Най- после Мурад реши да употреби хитрост. Той изпроводил един гръцки поп да каже на българите, че ако не му отворят крепостната врата, той ще заколи под самите стени тяхната любима княгиня, т.е. своята жена, пред очите на българските боляри, които гледат от крепостните стени.

   За да отмъстят на сърбите, които накарали султана да убие тяхната любима княгиня, пловдивските боляри и свещеници отворили през нощта вратата и пуснали в града турските войски. Сръбският лагер се намирал на онова място, което днес се нарича Бунарджик, или Крали Марков гроб... Болярите завели турските войски в сръбския лагер в онова време, когато съюзниците им още спели. Султанът нападнал лично... хванал ги в плен и заповядал да им отсекат главите: а на пловдивски боляри и свещеници дал големи права и преимущества... Ето защо и до днешния ден турското правителство дава на пловдивските и клисурските попове особени знакове, които тия носят превързани на килимявките (нещо като бели чалми, които постепенно са изчезнали).

   Когато султанът се върнал от Бунарджика и когато влязъл в черковата "Успение", видял, че жена му цяла и невредима стои в олтара и гледа на него из царските врати. Мурад се уплашил и избягал из черковата, но жена му го стигнала и рекла:  "Ти погуби сръбските войски, а техните синове ще да погубят тебе." Когато царицата изрекла тия думи, то тутакси се изгубила. Мурад заповядал да се преобрази и тая черкова на джамия. Колкото пъти султанът влизал в тази джамия да се помоли, толкова пъти виждал пред себе си своята убита жена. Невидимата ръка на царицата окачила над черковната врата свински бут, железен кръст и иконата на Света Богородица. Султанът заповядал да ги свалят и хвърлят в Марица, но на другия ден те наново били закачени на същото място. Всичко това се повторило няколко пъти и султанът бил принуден да ги остави на тяхното място и да се върне в Едирне. Пророчеството на царицата се сбъднало. Известно е, че султан Мурад  е бил убит в своя лагер на Косово поле от сръбския юнак Милуш Обилич.

   Това предание аз съм слушала от един стар турчин, който беше ходил и който се наричаше Самуркаш ефенди. Тоя човек имаше повече от 70 години. 

Следва