Ще си позволя да предвижа времето напред през 1926 година и да надникнем в книгата на Шишков, от която ще научим някои подробности за Пловдив.

   Самотната сред поле глуха от сиенитни хълмове, върху по-голяма част от масивните ù подножия, на които днес е построен град Пловдив и недалечно бъдеще досущ всичко ще обгърне, се намира на едно разстояние 10 километра северно от Родопите и на около 40 километра южно от Средна гора. Друга по-голяма част от града е разположена на насрещния бряг на река Марица в полето, на което част от турско време е дадено името Каши яка, а в ново време Филипово. Цялата група се състои от седем хълма, шестте и носещи още турското си име: Джамбаз тепе, Таксим тепе и Небет тепе, съединени в една група Сахат тепе, Бунарджика   (наименованието на Данов хълм в 1904 г.) и Джендем тепе, които са отделени едно от друго със седловини. Помежду последните две се намира последното - седмото, най-малкото - Марково тепе, почти на унищожаване днес, от каменоломната кариера и разпростиране на града. Наречено е на времето с това име, че уж на този пловдивски хълм се намира гробът на Крали Марко.

   От цялата група Джендем тепе е най-високо, 283 метра надморска височина и около 120 метра над полето. На него през 1878 година е поставен руски тригонометричен знак. След него иде Бунарджика (Дановия хълм) - 234 метра. На него се намира паметника на падналите в освободителната 1877-78 г. руско-турска война и главния резервоар на водите в града. Сахат тепе е 212 м. - височина. Небет тепе е 203 м., а другите три са под 200 м. 

   На Сахат тепе в турско време се е намирал барутният склад на пловдивския гарнизон  и кула с градски часовник. Днес Бунарджика и Сахат тепе са залесени с млади, горски дървета. Джендем тепе е на път да се залеси, а групата скалисти три хълма - Джамбаз тепе, Таксим тепе и Небет тепе - изцяло са покрити с постройки.

   Пловдив е един от най-живописните градове в целия Балкански полуостров.

Следва