Дойде един от мното понеделници. Натъкмен с бяла кенарена риза и кармазян пояс, Колю подкара двата яки ата към Брестник. Когато стигнаха там, прекосиха мегдана и той придърпа поводите. Атовете спряха. Наоколо се виждаха селяни,
които оживено разговаряха. Момъкът се обърна към един от тях и попита за къщата на Керана. Той го погледна учудено.
Явно си мислеше: "Я виж го тоя, за най- личното моме пита!" Колю го погледна и леко се усмихна. Талигата наново потегли.
"Тя е, по дувара я познах! С врееви врати"-тъй му рече Гергана. Той спря атовете пред портата.
- Има лии някой?- провикна се той? Гости чакате ли?
- А влизай де, влизай!- подкани кака Кина. В наща къща никой не връщаме.За квото и да си дошел, влизай!- и го подкани да влезе в одата, дето беше огнището. В медения менник весело потропваха бобените зърна и уханието им лазеше по ноздрите. Колю преглътна няколко пъти.
-Сядай де, сядай!- продържи тя. Настани се на миндерлъка! - Дъще - обърна се тя към Керана. Донеси да почерпим госта!
   Докато тя се върне, кака Кина отиде в съседната одая и доведе Сандо. Той седна до огнището, а жената донесе софрата, която беше подпряна до стената. Керана се показа с инкрустиран сребърен поднос, върху който бяха поставени две филджанчета,  медено джезве и шише с бяла течност. Сандо взе шишето, отля от течността в джезвето, дръпна  менника и го постави  върху огъня. Взе дилафа и се обърна към Кина:
- Булка, донеси захарчета!
      Жената се протегна към рафта и свали препълнената захарница. Подаде едно захарче и той го постави върху дилафа. Разрови огътя и го пъхна. Когато захарчето се зачерви, го дръпна и пусна в джезвето. Течността заклокочи  и с веселата си песен огласи одаята. Сандо я извади от огъня и сипа в филджаните.
- Айде, момче!- подкани той.
- Мен ракията не ми е по сърце- изрече Колю. Малко ше пийна за здравето на къщата.
- Пийни си де, пийни си! Че кво е времето навън! Такъв дъж сай сипнал! Нек вали, та да пие земята! Таквиз сушеви години дойдоа! Дано са народи ного жито, та да нахрани гладните гърла! А ракийцата си я бива, а? Пийни си де! - погледна дяволито Сандо. - Дъще, донеси от онуй мезенце!- обърна се към Керана той.
   Керана стана от софрата и се запъти към мазето. Върна се с с две паници в ръце, в които бяха наредени с тертип бабек и кисели краставички.
- Земи си от краставичките, момче!- подкани кака Кина. Па замези от бабечото! Как та звът?
- Колю - отвърна момакът.
-Рачи да чуе, отде си? Кво та носи насам? - намеси се Сандо.
- От Пловдив съм - и бузите му поруменяха. Красивите му дълги мигли се спуснаха и премигна няколко пъти. В очите му се спусна мъгла
- Аз ли?- понечи да каже нещо  той.
Следва продължение.