- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти си една, знайш къде да боднеш! Тя, нашта Елка, има време.
- Туй е друга работа - продължи кака Кина. Рачи сега, що си дошла? Че как май завъртяла главата, нищо не ми иде на ума.
- Дай ми няколко скилидки чесън, да си подлуча чорбата. Че мойта Елка кат зарекла: "Пилешка чорбица сакам!"
- Сандьо, Сандьо бре! Донеси една кесийка чесънец, нек да има и за друг път - обърна се кака Кина към Сандо.
   Той стана бавно, запъти се към избата и се върна с връзка чеснов лук. Кина я пъхна в кесийката и рече на стрина Мара:
- На, земи, Маро!
- Сполай с добро, Кино! Белким Господ даде на теб и цялата ти челяд живот и здраве! Добра душа си ти! Който иде в твойта къща, се та помни с добро. Не са чудете, ора, момчето ми са види арно! А сполайте, белким играйм на сватбата!
   Мара махна с ръка и излезе.
- Легна ми на сърцето, момко. Рачи ли Керана, твоя е. - Ела, дъще! - подкани кака Кина. Ако рачиш, фани го за ручка!
   Керана престъпи с наведена глава и хвана с треперещи пръсти ръката на Колю. Кина и Сандо гледаха със светещи очи.  Колко си приличаха тези две души! Бяха родени един за друг.
- Никяма ше направим по Цветница. Нек да мине Гергьовдена, па тогаз ше умуваме за сватбата. Запевът ше е по-идната седмица.
   На двора дърветата бяха накичили разноцветните си гирлянди. На баира духаше южнякът и приятно гъделичкаше обветрената, уморена от зимата природа. Две лястовички бяха свили гнездо под сайвана. Допираха човчици и се гушеха една в друга. Леко отпуснаха крилца и прималели от дългата милувка, зачуруликаха.
   Развеселен от ракийцата, Колю подаде ръка на кака Кина, сведе глава и допря устните си до нея. Тя леко я издърпа. Той се доближи и до Сандо. Подаде му ръка и яко я стисна. Време беше да се сбогува. Руменина изби по бузите му. Самотникът най-сетне щеше да свие гнездо. Двата яки ата бяха впрегнати и чакаха стопанина си. Колю се качи в талигата и опъна юздите. Атовете тръгнаха в тръст. Край него природата живееше своя живот. Вече се показваха керемидите на милото огнище, което беше скътало едно минало от неговия свят.