10  октомври - проливен дъжд и мъгла. В 22 часа се получи заповед отрядът да се завърне в Т. Сейменъ. Там имаше голям наплив на опълченци, както се съобщи, че в 7, 30 часа ще се формира 4-та армия.
На 12 октомври се получи официална заповед: "Днес Лозенград падна." След това всички бяха събрани. Отслужи се панахида и  молебен.
13 октомври. Формира се полкова девизия, която ще се командва от генерал Велчев и полкът влезе в състава на тази девизия. Вечерта се получи заповед от генерал Велчев: "Полкът да бъде всяка минута готов и щом получи заповед, веднага да тръгне за Мустафа Паша!"
14 октомври - неделя 17, 30 часа. От началника на 11-та девизия н-ро 12: "Полкът веднага да тръгне за Мустафа Паша! За прикритието ви се дава пионерски взвод от поручик Митов."
   Полкът е готов. Трудно може да се събере пионерски взвод, защото беше пръснат.Чуват се подвиквания и весел глъч, който идва от редиците. Чува се изсвирване с уста. Някой изпуска гнусна псувня и изхвърля звучна плюнка из устата си. В 20 часа полкът тръгва без пионерския. В 24 часа през нощта се извърши нощен патрул. Наближаваме Харманлии - 27 километра за 4 часа и 20 минути. Войниците се настаняват в казармите, защото навън е студено.
15 октомври - 8 часа. Полкът е строен. От казармите до шосето той се разтегна. По обяд стигаме Любимец. Тук всички се разпръскват. Всеки си почива. Кой както му е най-добре. По улиците на селото се чува гълчава. На мегдана се е скупчила голяма група. Някой разтяга акордеон. Край тях преминава яка, червендалеста мома. Чува се подсвиркване с уста. Тя се забързва и се скрива от погледите на войниците. Палав малчуган, с поокъсани гащи и поизхабени кожени цървули, подскача ту на единия си, ту на другия крак  и подсвирква весела песничка. За миг се спъва и пада на земята. Оглежда се плахо. В очите му напират сълзи, но не заплаква. Червендалест веселяк от групата на войниците решава да си направи шега с момчето. Дръпва го с ръка, взема го в обятията си и го пощипва за задничето. Момчето се кикоти. Не може да повярва. "Какво ли искаше този чичко от него?" Веселякът го пуща на земята и то бързо се отдалечава.
17 октомври. Стигна се Мустафа Паша. Полкът се разполага в казармите, южно от града.
18 октомври - 8, 30 часа сутринта. Отрядът настъпи. Разстоянието Мустафа Паша е около 16 километра. Път почти няма. Местността е ужасно пресечена. Преди два дни беше валяло дъжд. При влизането на дефилето западно от Каик кьой, към 15 часа полкът продължи марша. В 17 часа стигнахме село Юскъдар. Събрахме се всички в 18, 30 часа. Разположихме се на квартири и бивак, в южния край на селото. От сутринта се водеше бой край Одрин, в северозападния сектор към село Кемалъ. 19 часа сутринта в село Юскюдаръ, пристигнахме няколко волски коли с ранени войници и офицери.
19 октомври - 2 часа и 25 минути се получи заповед: "Полкът да тръгне с разчет, че в 6, 30 часа да бъде в село Возгачъ и може още днес да влезе в боя.  В 4, 30 часа целият полк се събра и тръгна. В 7 часа сутринта се събрахме югоизточно от село Возгачъ. Турците бяха заели линията: чиф. Кара Смаилча на север от гребена, който изхожда от Кара Смаил, до съединяването му с тоя, изходящ от чиф. Екмекчи кьой. Оттам на изток по височината, южно до село Сарай Акъ Бунаръ в 135 югозападно от Таушанъ Куру - средният чиф.
   Тук Кольо записа в бележника си. Офанзивата е голяма. Не мога да продължа.