Бъдникът в огнището разпръскваше светлина.
- Добра роитба ше е тая година- чу се гласа на Керана.
   Оронените зърна жените закътаха в зимника, за да ги хвърлят на хармана при вършитбата и чрез тяхното въздействие да се осигури много жито. Пепелта от бъдника чана Пена постави в гърне, че есента  да я сложи на посевите, а от житото и соята да има за телците.
   Преди вечерята се засичаха овошките, които не даваха плод. Чана Пена отиде в градината  до яловицата - ябълка и замахна със секирата. Керана я спря с думите:

- От сега натъй, тя ше роди плод.
   След вечерята настъпи веселие. Всички търкаха ръцете си с пясък и думаха: " Да носят кокошките ного яйца! "- и се мажеха  зад ушите и под мишците с накълцан чесън, за да не го лови болест. Навън се чуха гласове: "Стани, стани бре, млад войно! Кви ли са гости дошли, гости дошли коледници. Каква ше ги дарба дари?"
   Чана Пена излезе на портата и се провикна:
- Айде, бря, влизайте, че откогаш ви чакаме!
   Коледарите бяха наметнали върху раменете си тежки ямурлуци. Калпаците им бяха украсени с чемшир и бръшлян. Върху извити лозови пръчки бяха нанизали пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. В ръцете си носеха дълги тояги. Краката им бяха обути в чизми с звънци, които при играта дрънкаха и весело пееха. Някой носеха калпаци, накичени с пуканки и зелени цветя. Най- напред вървеше станеникът и няколко подстаненика, които водеха отделни куди. Станеникът носеше каниската, върху която беше забучена пара и стрък босилек.  А на тях беше окичен венец от пуканки и сухо грозде. С каниска, кърпа и бъклица, той  водеше коледарите. В групата имаше и малки коледари. Наричаха ги котки. Те вървяха пред групата. Когато стигнаха портите на чана Пена, започнаха да мяукат.  Влязоха в къщата. Вуйчо Михо ги посрещна с бъклица вино и рече:

"Добри гости, сам си Господ, сам си Господ, с Божа майка." А те отговориха: "Божа майка благославя: "Да би дал Бог стар стопанин, през твойти равни двори, дор три реки бистротечни: първа река - жълто жито, втора река - руйно вино, трета река - прясно мляко. Жълто жито по орачи, руйно вино по лозари, прясно мляко по овчари."
   Момчето коте беше облечено в обърнат наопаки кожух, с маска, която наподобаваше на триъгълник, с изрязани очи и уста. За опашката бяха използвали птичи пера. В ръцете си държеше камшик и  замахваше с него
   Чана Пена поднесе на станеникът най-превития кравай. Той го пое с двете с ръце и рече: "Да сте живи, да сте здрави. Догодина, до амина. Златно жито от нивята, руйно вино от лозята!"
   На коледарът, който беше избран за носач  даде пара, месо, сланина, лук и вино. Той и благодари и всички коледари заслизаха по стълбата. Тя ги изпрати до портите и се върна в къщата.

Сладва продължение.