По обичай трябваше да има седем ястия. Когато всички беше готово, сложи софрата по средата на одаята и постави всички ястия върху нея. Прикади ги с палешника. Отдели по малко от тях. Постави ги в голямата кошница и излезе. Когато приближи къщата на съседката, спря и почука с желязната халка. Никой не я чу. Тогава се провикна:
- Маро, Маро мари, отвори! Стефана съм.
- Кво си са завикала мър, Стефано? Белким гемиите ти са потънали? - смъмри я Мара.
- Не са ми потънали гемиите, а я ела бърже! Нося ти малко от коледника.
Мара затътри ноги и заслиза по стълбата. Прекоси пътеката и доближи портата.
- Да си жива и здрава, Стефано. Добра жена си. Винаги се сещаш за мен.
- Сещам се я, сещам са. Ако за теб не са сещам, за кой? Нъл ти си ми кат сестра. Дворовете ни са един до друг. Само да погледнеш и сичко са види у нас. Кат си тръгнала тъй, сигур ногите много та болят? Едно време мойта майка беше знахарка, та от ней знам. Кисни ги с топла вода и оцет. След туй ги намажи със свинска мас. Два час ...