По обичай трябваше да има седем ястия. Когато всички беше готово, сложи софрата по средата на одаята и постави всички ястия върху нея. Прикади ги с палешника.  Отдели по малко от тях. Постави ги в голямата кошница и излезе. Когато приближи къщата на съседката, спря и почука с желязната халка. Никой не я чу. Тогава се провикна:
- Маро, Маро мари, отвори! Стефана съм.
- Кво си са завикала мър, Стефано? Белким гемиите ти са потънали? - смъмри я Мара.
- Не са ми потънали гемиите, а я ела бърже! Нося ти малко от коледника.
   Мара затътри ноги и заслиза по стълбата. Прекоси пътеката и доближи портата.
- Да си жива и здрава, Стефано. Добра жена си. Винаги се сещаш за мен.
- Сещам се я, сещам са. Ако за теб не са сещам, за кой? Нъл ти си ми кат сестра. Дворовете ни са един до друг. Само да погледнеш и сичко са види у нас. Кат си тръгнала тъй, сигур ногите много та болят? Едно време мойта майка беше знахарка, та от ней знам. Кисни ги с топла вода и оцет. След туй ги намажи със свинска мас. Два часа е добре да турниш върху коленете си филия хляб, накисната с оцет  и изцедена. Завържи ги с найлон и отгоре турни парцал, та да държи! Голямо облекчение ше има.
- Ше го направя, сестро. Щом е за добро и здраве, ше го направя. Па ше видим тогаз. А сега остани си с здраве!  Да вървъ, щот ше покана съседа Яким.   Нъл знайш, скоро увдувя, та реших да го покана, да не е сам. Децата му са изпожениа. Има две щерки. Отидоа на чужди къщи. Айде, Маро, Весел празник.
   С кошница в ръка, Стефана се запъти към къщи. Кака Пена от другата махала беше споменала на Стефана, че ще ходи в Брестник.Там имали обичай да прават "черквичка", при която жените   палели свещички и оставали дребни дарове - цветя, пари, пешкири. Когато се прибра, Павлето и  Георги стояха до огъня в одаята.
Чу се гласът на Гьорги. Дрезгава кашлица приглуши гърлото му.
- Айде, невясто, че квото е тръгнало! Дай Боже да е за добро! Уф, тая кашлица, дразни гърлото ми. Пущината, не ма остава. Жено, нарежи малко кисели краставички, че както ми са прияли. Турни и малко пиперки, от ония, киселите! Белким ми стане  арно на душата. Когаш челяк е болен, докторите думат: "Не яж туй, не яж онуй! " А пъ аз думам: "Яж сичко, дето ти е сладко. Болестите идат от страх и от туй, че си думаш: "Ше са разболея! "Затуй не мисли, а си рачи: "Мен нищо не мож ма фана."Людите думат: "Здрав дух, здраво тяло." Духът, жено, е над сичко. Той ти диктува. Начи ти мисли добро, а умът греши. Той кара тялото да страда. Затуй не го слушай! Слушай само сърцето си! Ако правим сал  добро, мъчим са да не грешим и нашите близки да не ни   хокат, тогаз няма да боледуваме. Ше ни е по-леко на сърцето и ше живейм спокойно. Маленко е нужно на челяк. Спокойствие и само спокойствие. Но де  е то? Сама когаш иде кончината, тогаз са замисляш. Но вече е късно. Ежбите, алчността, трупането на пари не водат до нищо. Те могат да та разкъсат на парчета и толкоз. Кво остава от теб? Един дух, облечен в дрипавото ти тяло, с оглождени кокали. Накрая остава само един скелет, който се движи и диша със сетните си сили.
Следва продължение