Ето, че дойде краят. Гълчавата спря. Машините секнаха. Момчето помоли за малко тишина. Всички знаеха, че днес той навършва двайсет. Набързо приготвиха маса със столове и седнаха около нея. Павлето извади винцето, мезето и подкани.
- Айде, бай Станьо, та да бъдеш пръв!
- Що, сине?Нъл ти требува да си пръв?
- Не, майсторе! Нес е ден за мен, а аз искам да ти благодаря. Ако не беше ти, нямаше да съм това. Ти ми подаде ръка пръв, ти ше пиеш пръв!
- Ех, Павле, щом думаш, нек да е тъй!
Момчето приближи стария майстор, хвана го за ръка, допря устни до нея, след което я пусна. Прегъна колене и се поклони.
- Поклон и уважение, майсторе! Цял живот няма да та забравя, щото ного направи за мен.
- Чуй, чуй, Павле! И аз искам да ти дам нещо за спомен.
За миг майсторът изчезна от погледа на работниците и наново се върна. В ръката си държеше книга.
- Тя е за теб, сине - продължи той. И нек да та учи на добро! С нея ше полетиш. Ше отидаш в райското небо, за да видиш Бог и прекрасния Негов свят.Той ше та ...