- Уф - изпъшка Павлето.
За малко да се спъне в големия калдъръмен камък. Загледа се в него. Чу тропот на копита. Видя двуколка, с два коня. В нея як римлянин, с нагръдник от кожа, с кожени сандали и каишки, които обикаляха около яките глезени, чак до коленете. За миг той разтърси глава. "Не може да бъде! Та това е римски войник! Откъде ли дойде той? Отдавна е минало това време. Нима аз се връщам във времето назад! Как става това? Не, не може да бъде! Истина ли е това!" Той подвикна нещо на войника, но отговор не последва.
Изведнъж всичко затихна и двуколката изчезна, сякаш се стопи. Павлето беше се заковал на място и ококорил очи. Нищо не можеше да разбере от случилото се. Времето напредваше и трябваше да бърза.
Стефана беше наредила софрата. Какво ли нямаше на нея. Като започнеш от анасонлийката с киселите краставички, червеното маврудово винце, сокът от вишна, а печената кокошка в тепсията дъхаше приятно и караше гърлата да съхнат. Имаше и мешена туршия от зеле, моркови и зелени чушк ...