Тази вечер го чакаше изненада.  Павлето облече черния панталон, който стрина Стефана уши при шивача от горната махала,  бялата кенарена риза и сложи черната папионка. Сякаш беше излязъл от моден салон. Красавец беше той. Приличаше по красота на майка си, а по сила на баща си. Доста моми го заглеждаха. Но неговият поглед се рееше нейде там - горе. Напоследък се увлече по рисуването. А искаше да се научи да свири на пиано. Тази вечер щеше да се отпусне. Дано срещнеше Вяра на вечеринката. Беше му приятно да си мисли за нея. Не можеше да разбере защо.
   Читалището беше претъпкано с народ. Бяха дошли роднините на членките на дружеството. В "Тракийски конник" се чуваха весели закачки.  Павлето прекоси главанта и се забърза към читалището. Музиката беше в разгара си. Духовият оркестър свиреше "Белият Дунав". Беше обявен конкурс за най-добре танцуваща двойка. Павлето се провираше между тълпата от танцуващи.

   Йохан Щраус- композиторът на завладяващия "Виенски валс", завинаги щеше да остане в историческия списък на великите композитори. Незабравим за всички. Кралят на валсовете - така може да се нарече - гласно произнесе Павлето. Никой не можеше да сгреши незапомнените му валсове. И сега свиреха негов валс.
   Първата двойка се престраши и затанцува на дансинга. Дамата беше облечена във виолетова, феерична, дълга до глезените рокля. Малко вталена под кръста, където беше прикрепена розова, брилянтена панделка. Косата ù беше прибрана на кок. Около челото ù брилянтената лента се криеше отзад, в кока ù. Кавалерът ù беше облечен в кариран панталон, с параменти на крачолите. С черен редингот, който се спущаше под коленете.   Пот обля челото на Павлето. Срещу него идеше Вяра. Той забърза към нея. Приближи се и спря. Наведе глава и с четирите си пръста прихвана тънките пръсти на момичето, наведе се и доближи устни. Тя го погледна с премрежен поглед и се усмихна.
- Най-сетне - рече той. - Ти дойде? Знайш ли, чаках та?
- Павле, не та очаквах.
- Знаех си аз, знаех си. Не ти иде ум за мен.
   Момичето го погледна с искрящ поглед, който за миг замръкна.
- Що думаш, Павле? Не речи тъй! Не видиш ли очите ми?
   Момъкът сведе глава. Значи грешеше. Доближи ръка до  Вяра и я обгърна.
- Да идем на дансинга! Па виж, мож да победим.
   Двама се сляха с танцуващите. Бузите на Вяра поруменяха. Ръцете и гласът на Павлето трепереха. Той я обгърна нежно в своята прегръдка и всичко се превърна във въртележка. Оркестърът продължаваше да свири "Виенски валс". Светлината в очите на двамата се превърна в сияние, което озари дансинга. Телата им пламтяха. Устните им шепнеха. Само миг и после забрава. Унесени във вихъра на валса, не усетиха кога оркестърът беше спрял да свири. Неусетно отвориха очи. Бяха само двамата. Сърцето на момичето затуптя лудо. Обвяваха конкурса. Тази двойка се класира на първо място.  Вяра сведе очи. Наградата за първенците беше голям букет червени рози. Павлето взе букета и го подаде на Вяра.
- Твой е. Ти го заслужаваш.
   Момичето доближи свенливо устни до лицето на Павлето и го целуна. Думите сякаш засъхнаха в гърлото ù. И той доближи устни до ръката на момичето и я целуна.
- Целувка, за целувка се дава - рече той.
- Китка за обич се дава - прекъсна го Вяра.
- Тъй де - отсече той и не можа да продължи.

Следва продължение