Село Змейково

Глава 44

Знам, че тази глава е сравнително скучна, но искам да я посветя на котаракът Мишо на  Patrizzia (Надежда Ангелова) 

  Влад Смилер отвори вехта стара книга завещана от баба му великата холоранска вещица Лена Смилер. За разлика от нея, той бе взет от малък под крилото на Антига и бе израснал в императорския двор.

Вещера разлисти внимателно книгата. Поразгледа страницата, на която бе отворил, след което пак внимателно разлисти на следващата страница. Там се зачете по-внимателно, но отново разлисти нататък. В палатката му нахлу генерал Джарел. Влад вдигна поглед и изгледа въпросително генерала.

 - Започва да ми писва, Влад! – генерала взе да крачи нервно пред вещера.  - Водим най-великата ни война срещу белгарите и точно когато най-много ни трябва читав той да се напие като моряк на ново пристанище!

 - Кой се е напил? – попита спокойно Влад Смилер.

 - Негово имперско величество. – поклати глава генерала.

 - Предполагам не си забравил, че днес той загуби сина си?

Генерал Джарел смръщи вежди, тропна с крак и каза:

 - Не съм, но все пак в негова чест може да се държи по-мъжки!

 - Той, е друго поколение. – защити императора Влад Смилер. - Предполагам знаеш какво е той?

- Ами, не точно! – притеснено каза военноначалника, после се обърна с гръб и добави: - Знам само, че не умира. Той е като бог или нещо такова, нали?

 - Не, не е бог но с научна технология са променили някога тялото му, така че да не може да умре по естествен път. – доуточни Влад.  – Там може би нещо са пипнали и за това може да е такъв - чувствителен.

 - Искаш да кажеш, че той е изкуствено създаден от други хора? – озадачи се Петър Джарел.

 - Да! -потвърди вещера. – Но докато ти мрънкаш виж какво намерих в една от старите книги на баба ми?

 - Какво? – в погледа на генерал Джерал се прочете надежда. Той погледна старата книга, чийто език не разбираше. Но видя една интересна картинка, която предизвика радост в душата му.

 - Но как ще прекъснем магията на Михаил Велчев?

 - Тук си е описано всичко. – каза щастливо Влад.  – Но ти не разбираш древни езици.

Двамата се усмихнаха щастливо, а генерала взе един лист и молив и взе да чертае устройството от картинката.

***

  Кан Крум стоеше на стената и гледаше към лагера на холораните. До него неотлъчно стоеше верния му генерал Румен Славев.

 - Цял ден не са нападали, какво мислиш?

 - Знам, че според Велчев кроят нещо. – отговори генерала. – Правят някакво устройство!

 - Какво устройство? – физиономията на кана се промени. Определено тази информация го притесни.

 - Знам, че е от дърво. Но Влад много умело заглушава района на строителните действия.

 - Изпрати някой да повика Велчев! – нареди кан Крум.

Генерала се обърна и зад него бе застанал Михаил Велчев. Вещера стоеше и слушаше.

 - Тук съм ваше величество, с какво да съм полезен? – попита вещера, потупвайки по рамото слисания генерал.

 - Искам да ми покажеш района на строежа на това съоръжение, ще можеш ли? –

каза кан Крум подавайки му ръка за здрависване. Михаил я прие и каза:

 - Ще опитам! Влад използва много силна и древна магия за скриване. – той образува малко кълбо в ръцете си после го разшири така, че всички да виждат нормално добре. В образа се показа лагера на холоранската империя. Кълбото премина покрай палатките стигайки края на лагера там група войници правеха нещо под наставленията на Влад Смилер. Съоръжението приличаше на голямо дървено оръдие. Влад веднага усети присъствието на вещера и всичко потъна в мрак. Но този път определено бяха видели съоръжението за разлика от предишните пъти.

 - Това беше добър момент, видяхме какво правят! – каза Велчев.

 - Известно ли ви е какво е това? – попита кана, обръщайки се към двамата. Те поклатиха с глава.

 - Това е магическо оръдие за сриване на крепости! – отговори Крум Дулов. - То се прави единствено от моя жълт бор. Това там бе дървен материал от жълт бор.

 - О богове, как го допуснах! – притеснено каза генерал Славев.

 - Нямаш вина Румене. – кана се обърна и погледна към лагера на холораните. – Прекалената ми надменност е виновна. Този бор е генно създаден от една велика вещица. Но целта беше аз да го ползвам срещу Кърт. Но той ще ме изпревари.  – кана се обърна към Михаил Велчев: - Знам че няма магия, което да спре това оръжие, но те моля да видиш нещо, с което да му противодействаш?

 - Мога да опитам ако знам повече за него! – отговори вещера. Кан Крум и вещера тръгнаха към двореца.

***

  Оръдието от жълт бор вече бе почти готово. Генерал Джарел го гледаше с възхита докато един войник го дозаглаждаше с парче шкурка. Влад Смилер докуцука от някъде и разбутвайки другите войници, които гледаха оръдието извика:

 - Трябва ни сребро…

 - Колко? – попита генерала, който тъкмо се канеше да изнесе лекция как с това на пръв поглед декоративно оръжие ще сломят противника.

 - Около 30 грама, за да имаме три изстрела. – конкретизира вещера.

 - Нали трябваше да стреля дървено оръдие с дървен топ, защо ни е сребро? – попита Петър Джарел.

Влад му се усмихна с думите:

 - Защото само със сребро, може да се запали този бор. Искам да има по-горящ ефект!

Генерала попита сериозен:

 - И, ще може ли да стреля три пъти? – Смилер кимна и се отправи обратно куцайки към палатката си.

***

 - Значи до колкото разбирам от прочетеното, този бор е създаден да преминава през всякакви магически полета? – каза Михаил Велчев вдигайки поглед от голямата книга дадена му от кан Крум в личната библиотека на кана.

 - Да! - отговори кана. - Тогава Меравиля имаше намерение да осъществим контра нападение и да използваме този бор за да преодоляваме вещерските защитни полета. Но аз размислих и градината стана като символ на моята власт в държавата. Има го даже в герба.

 - Добре, мисля че може да стане! – отговори вещера. Който напусна библиотеката.

По коридора го последваха двама стражи, които вървяха с него навсякъде да го пазят. Той излезе от двореца и се насочи към конюшнята. Взеха коне и се отправиха към портата. От стената се чу гласът на генерал Славев:

 - На къде сте тръгнали Велчев?

 - Трябва да отидем до горичката с жълт бор! – отговори Михаил Велчев. Генерала се насочи към стъпалата и след малко беше долу пред тях.

 - Няма как да ви пусна там, защото е пълно с холорани. – скастри го Славев.

 - Трябва, защото там е разковничето за нашата защита. – отговори Велев.

Генерала го изгледа със злоба и отиде при войничета. Поговори си с тях нещо и те потеглиха нанякъде.

 - Ще дойда аз с теб!- каза генерал Славев стискайки зъби. – Дано да си струва,

сега слизай от коня!

Вещера се учуди. Но последва Славев пеша към портата. Генерала даде знак да ги пуснат. Те бързо излязоха, и докато се усетят дежурещите холорани те се шмугнаха в горичката от жълт бор.

***

   Император Кърт Дерин излезе от палатката обособена като лечебница държейки се за главата. Махмурлука му бе много силен. Очевидно ракията, която бе пил беше много силна. Той се загледа към крепостта и видя проблясването на биноклите, с които командния състав на белгарската армия наблюдаваше лагера и войниците, които стояха пред крепостта. Той дръпна блузата под ризницата си и помириса. Миризмата не му хареса. Не беше се къпал от както бяха напуснали Петроград. В този момент се сети за кан Крум. Той си беше добре в двореца си. Имаше си тоалетна, душ, може би даже вана. Тогава забеляза, че едни войничета правят нещо в края на лагера скрито, зад палатките. Сред тях стоеше и генерал Петър Джарел. Той веднага се насочи към тях. Когато го видяха войниците предупредиха генерала и той изкомандва:

 - Войници мирнооо! Войни равнисссс! Войници мирно! – той самия застана мирно и сложи ръка пред шапката си. Императора кимна в знак за свободно.

 - Рапортувайте генерале! – каза императора търкайки главата между слепоочията си.

 - Влад даде идея как да пробием защитата им. – започна свободно рапорта си генерал Джарел.  – От северните острови до утре ще изпратят още подкрепления, но адмирал Свенсон замина за северните острови. Каза че имал семейни здравословни проблеми. – императора се разсмя, при последната новина.

 - Колко души се очаква да дойдат? – попита Кърт Дерин.

 - Надявам се поне петстотин хиляди! – генерала не беше обеден в думите си.

 - А, това дървено чудо? – с недоверие от своя страна попита Кърт.

 - Според Влад ще може да пробие 3 пъти защитата на крепостта! – генерала показа и топовете, които бяха също от дърво.

 - С какво ще стреля, тук нямаме барут? – попита императора, а всички го гледаха неразбиращо. Никой не знаеше какво е барут.

 - Добре, какво ще е катализатор за изстрелването на топовете? – попита отново Кърт Дерин. Отново мълчание и гледане с неразбиране. Той поклати глава, после  погледна генерала и се отправи към палатката си, главата не спираше да го боли…

***

  Горичката от жълт бор представляваше малка горичка от десетина декара засадена само с магичното растение. Генерал Славев и вещера Михаил Велев вървяха сред дърветата приведени.

 - Сега е време да ми кажеш какъв ти е плана? – попита генерала.

 - Трябват ни бодлички от жълтия бор! – каза вещера и допълни: - Много бодлички!

 - Ами да ги събираме?  - генерала откъсна едно малко клонче от близкия бор.

Вещера го видя и дръпна клонката от ръцете му, след което го хвърли поклащайки глава.

 - Не какви да е бодлички от жълт бор, а от тези, които са създали оръдието. – скастри го Велев. Той спря сред едно малко сечище, където очевидно са добивали дървения материал. Генерал Славев рядко виждаше Михаил Велев да се усмихва, но сега усмивка озари сбръчканото му старческо лице…

Следва...