- Мислех, че срещата е в 11?!

- Седни, Мира.

- Не. Ще стоя права! 

- Събрах ви, за да ви помоля след малко на съвещанието да излезете като един екип и да няма никакви скандали.

- Аз подготвих теоретичната част на Проекта. Промените ги коментирах няколко пъти през тази седмица с доцент Николов, повтарям – с доцент Николов! Нали доктор Матева, Вие казахте, че той бил шеф на катедрата?

- А не е ли така?

- Разделихме с момчетата работата - те взеха практическите въпроси, а аз взех теоретичните. Доктор Матева казва, че четири дни в седмицата се събирали да обсъждат Проекта.  Аз също обсъждах с момчетата.   Момчетата ме изненадаха, като ми казаха, че си разделили практическата част на Проекта на три. 

- Ами ние - ту при едната, ту при другата... нали те двете не си говорят...

- Изобщо не знаех, че има такъв конфликт. Исках да работите в екип, заедно...

- Груба грешка! Те нещата си имат предистория... Това е човек, който, откакто е тук, не ме поздравява, а като ме види по коридора, се обръща на другата страна!

- Не е вярно, че откакто съм дошла... Очаквах, че доктор Матева ще ми изпрати практическата част в петък следобед, както заяви!

- Нищо не съм заявявала!

- Както обеща в петъка!

- Нищо не съм обещавала!

- Момчетата бяха с мен. Нали, момчета?

- Не бяхме готови още в петъка.

- И тук тя ми пише някакви работи, ето... аз съм ги разпечатала!... и в тези неща има най-малко четири лъжи!

- Ето, виждаш ли, не си дошла да вършиш работа, а да вдигаш скандали!

- Защо не получих практическата час в събота?!!!!

- Не беше готов! Цяла събота и неделя проверявам и стиковам нещата! А ти, застанала на вратата с ръце на буквата "Ф", в петък преди да си тръгнеш, изискваш да съм готова най-късно в събота!  Добавила си три изречения в твоята част, с едното от които категорично не съм съгласна, и смяташ, че всичко е много лесно.

- Ама ти обеща! Всички чуха!

- Откъде да знам какво е чула тъпата ти глава! Ти не ме попита. Ти ми заповяда! С ръце на буквата "Ф". 

- Не беше готово в петък, наистина...

- И не е вярно, че съм го казала, преди да си тръгна! Стоях до пет часа! Ето, момчетата да потвърдят!

- Да, така е.

- Не ме интересува кога си си тръгнала! Казах ти, че не бяхме готови!

- Имахте две седмици!

- Ето я пак...

- И не е разрешила на доцент Бочева да се включи в обсъждането....

- А сега се опитваш да вкараш нова интрига! Никой нищо не е забранил на Бочева. Казхме ѝ да да си даде предложението писмено.

- Мене две комисии от по седем човека са ме оценили!

- Нямам представа за какво говориш. И не виждам да има връзка с Проекта...

- А ти и досега не си покрила изискванията за доцент!

- Така ли? Грешна ти е информацията. Но много добре си направила, че си се ориентирала да работиш с плъхове. Ти не можеш да работиш с хора.

- Едва сега виждам, че започват да ти излизат статии с импакт фактор.

- Кой го казва! Тая, дето Бояджиева ѝ написа статиите! 

- Да не намесваме хора, които отсъстват.

- Наметкала тринайсет статии и две "монографии" за две месеца! И до сега се смеят в Съвета на твоите "монографии". Имаш късмет, че Бояджиева ме помоли да не се оплаквам в Министерството!!!

- Недейте така! Колеги  сте! Поздравявайте се, уважавайте се!

- Съжалявам, че доведе момчетата да станат свидетели на този грозен скандал!   

                                                                        ***

- Чу ли какво стана?

- Да,крясъците се чуваха в коридора. 

                                                                       ***

- Мога ли да вляза?

- Влез.

- Мога ли да седна?

- Седни.

- Цяла нощ мислих над това, което си казахме.

- Виж, не ме интересува каква си или не си на Бояджиева.

- Никаква не съм! Откакто съм дошла, само това чувам – кой бил свекърът ми, кой бил мъжът ми...

- Мира, със собствените си очи го видях: Бояджиева диктува, Росито пише и после търчи по редакциите да носи статии! След което излизате трите в съавторство. Аз с тези хора съм работила. И те ми казват същото.

- Ти мислиш ли, че аз не съм работила по тези статии? 

- Не знам, Мира. Не те познавам.

- Ами да се запознаем тогава!... Работила съм с най-много плъхове, в сравнение с всеки един тук! Сигурно само професорките са работили повече от мен, когато са били млади! И в Щатите съм работила.

- Правиш ли разлика между там и тук?

- Огромна! Била съм "тъпа глава", знаела съм само да коля плъхове... 

- Съжалявам. Агравирах нещата.

- Аз също ги агравирах... Знаеш ли, че бях готова да се откажа изобщо? Толкова здравословни проблеми имам с детето... 

- Извинявай, не знаех за детето. И извинявай, че те обидих! Наистина съжалявам!

- Знаеш ли какво е да родиш с цезарово сечение? И на третия ден... с лаптопа в болницата.

- Точно в това е цялата малоумщина!

- Ти знаеш ли какво означава да пишеш статии с Бояджиева?

- Това не го коментирам. Разбери, че беше безкрайно обидно! Безкрайно обидно! Аз предавам четири папки със статии, ти предаваш една, имам четири пъти над нормата часове, ти - едва половината. Но това, което аз съм работила, тотално се пренебрегва! Знаеш ли, че в последните години не съм излизала в отпуска?

- Да, знам, и ти, като мен, първа идваш и си отиваш последна. Нямаше да те прескоча, ако не беше се кандидатирала  Доли. А аз смятам, че съм много повече от Доли! 

- Виж, баща ѝ на Доли снесе толкова много пари... 

- Добре, че го казваш ти! А аз, аз работя за себе си. Какво съм виновна, че Бояджиева ми помогна? 

- Тя те пробута, тя ти намери подходящото "жури".

- Ако не беше се оплакала на Ректора, сигурно щях да се откажа. 

- Едва ли. Цялата история е безкрайно обидна!... Трябва да влизам в упражнение. Студентите чакат.

- Нека чакат!... Исках да получа практическата част от Проекта в събота, за да мога да го сглобя.

- Но не беше готов, разбери! Трима души, написали всеки по своему нещо, а трябва да стане еднотипно. И аз го знам как трябва да го направя, защото ми е в главата. И искам да го изпратя в готов вид. А не, примерно, да те прецакам.

- Ти си като мен. Искаш да изпипаш детайлите. Но ние с теб няма да можем да довършим заедно Проекта. Нека да си стиснем ръцете! Макар че все още не съм съгласна с някои неща... Не искам да ме мразиш.

- Не те мразя. Аз на всички съм казала – ти не си виновна. Ела да те прегърна. И ти благодаря, че дойде.