Двигателен сектор на кроноския крайцер.

Последните думи на принцеса Мей Ли заглъхнаха и сред лабиринта от тръби и системи една конзола се активира. Архитектурата се разпадна на отделни сегменти освобождавайки място на издигащата се от пода стазис капсула. Спящ в ледена забрава вътре седеше двуметрова, тъмна фигура. Капсулата се разтвори подобно на цвете а шланговете оплели клоната се прибираха със съскане в гнездата си. Черният войн се изправи и фината ледена кора, която го покриваше се разпадна. Той беше най-възрастният от всички клонати създадени от генетичния материал на принцесата. Беше бдял над нея от самото и раждане и вече беше към края на жизнения си цикъл. Инфолиниите на кораба се разпадаха, но той успя да се включи към централния компютър. Докато крачеше към очакващият го спасителен кораб част от съзнанието му се носеше сред масивите от информация отсявайки събитията от последното денонощие - атаката в скокова точка Персей, опита на капитан Тау да скрие повредения кораб в астероидния пояс на Бат и атаката на ,,Саласт”. Видя как пиратите принудиха принцеса Мей Ли да издаде команда за самоунищожение на братята и сестрите му, но нищо не трепна в душата му. Те бяха заменими, важен беше прогенитора. Принцесата беше отведена на пиратския кораб и той щеше да я последва. По един или друг начин щеше да я измъкне от ръцете на похитителите и. Изтегли инфосондите си от разпадащата се инфосистема и се свърза с малката совалка, очакваща го на стапел в ремонтния сектор. Излъчи опознавателните си кодове и автопилотът послушно се отзова стартирайки програмата за активиране на реактора. Входния люк се отвори и клонатът се настани  в креслото на пилота. Включи се към системите за управление и задейства двигателите. Масивните врати през, който се вкарваха повредените совалки в ремонтния док вече се разтваряха. Клонатът активира маскировъчните системи и малкият кораб се плъзна подобно на призрак в открития космос. Над него се извисяваше покритият с белези от сражението корпус на крайцера.

Сензорите на клоната, слели се с тези на спасителния кораб проникнаха през спуснатите щитове на вражеския кораб сграбчил в ,,прегръдката” на абордажните си захвати кроноския крайцер.Сетивата му опипваха сензорните му полета и бързо откри пробив през, който прекара незабележимо совалката и се скачи с пиратския кораб. Изключи двигателите и пренасочи цялата енергия към маскировъчните системи. Сега трябваше да чака.

Скоро двата кораба се разделиха и пиратите се насочиха към точка за скок. Бяха на по-малко от половин ае когато по корпуса на изоставения крайцер пробягаха хиляди мълнии. Проблесна експлозия и ударната вълна помете носещите се около него астероиди.

Сектор Посейдон. Двойна система Валари-Рубилан.

Елеонор Ди Анджело, бивша кабаретна артистка а понастоящем телохранител на свободна практика и агент на външния отдел на сириуското разузнаване се наслаждаваше на прекрасния двоен залез и още по-приятната топлина разливаща се по тялото и третия соликс който допиваше. Зад гърба и тихо шумеше известния фонтан ,,Огледални мечти” намиращ се в сърцето на Семодромо - столица на доминион Валари.

Така я откри Лахмути Трети или Лати както накратко го наричаха приятелите му. Слабичкия, пъпчив младеж беше единствен наследник на Лахмути Втори, който от своя страна се явяваше собственик на финансовата империя ,,Индустриални системи и оборудване”. Зад това непретенциозно заглавие се криеше една от най-могъщите кроноска фирма протегнала пипала из множество икономически структури в Галактиката.

По случай навършването на пълнолетие Лати беше получил вместо подарък нелимитирана кредитна карта и за благодарност момчето се беше качило на първия луксозен лайнер отвеждащ хилядите желаещи за вземат участие в известния в цялата Галактика валариански пролетен карнавал. Обикновено го следваше професионална охрана от фирмените сили за сигурност, но на скокова станция ,,МТ-2” рядък вирус порази тримата торанианци, а единственият свободен телохранител на станцията се оказа Елеонор. Всъщност тя лично се беше погрижила вируса да попадне в напитките на торанианската охрана докато група наемници избиваше отряда за дистанционна охрана а двама хакери извършваха информационно покритие на операцията.

Лати я сграбчи за реверите на костюма и я разтръска, разрушавайки мига на блаженство. Дъхът му, пропит с аромат на алкохол и скъпи наркотици, я облъхна:

- Елен, ставай! Ставай, какво си се отпуснала като толаниански плужек!

С едно движение наемничката откъсна ръцете на момчето от реверите си а с друго го настани до себе си на пейката:

- Успокой се Лати. Какво толкова се е случило? Откраднаха ти дрогата или някой батко те е изгледал накриво? - отпи от соликса си и посочи залязващите слънца: -Защо вместо да подскачаш истерично не се насладиш на красивия момент?

Бъдещият индустриален магнат я изслуша с ледено спокойствие след което процеди през стиснатите си зъби:

- Глупачка! Включи гривната си на някой от инфоканалите!

Вечно отнесеното изражение изписано върху лицето на младежа беше изчезнало. Лицето му се беше изпънало от напрежение а въпреки опита му да звучи заплашително в гласът му се промъкваха истерични нотки. Елен задейства гривната си и се взря в холопроектора. Възбуден репортер обясняваше, какви ще бъдат вероятните последици за доминиона Валари от убийството на посланика на режима Рубилан извършено преди по-малко от час от крайно дясната групировка ,,Прозрение”. Репортажът се развиваше на фона на освирепяла тълпа обсаждаща космопорт ,,Вертрон”. Претоварените космически кораби излитаха с тътен се струпваха край единствената скокова решетка в локалния космос на Валари в очакване да напуснат зоната на вероятните бойни действия.

Елеонор тихо изруга. Терористичен акт по време на карнавала! Какво си мислеха националистите, че режимът Рубилан ще се въздържи от ответни удари поради присъствието на стотици хиляди другопланетни същества. Познаваше поклонниците на демона Сат достатъчно добре за да си прави подобни илюзии. Опита се да се изправи, но се олюля и отново изруга:

- Лати, защо не преровиш джобчетата си и не ми дадеш нещо противоалкохолно.

Момчето я погледна сърдито, но извади микроампула и и я подаде тихо, мърморейки:

- И това ми било телохранител. За теб някой трябва да се погрижи, но да знаеш, че като се прибера, лично ще се погрижа да ти отнемат лиценза.

Елен долепи ампулата до врата си и стисна зъби, в очакване на резултата, който не закъсня. Отрезвяването беше като удар с чук, но помогна на разбърканите и мисли да се подредят. Погледна към нацупения си работодател и се усмихна:

- И ти не си идеалът ми за работодател. Стига си мърморил. Просто ще се наложи известно време да попътуваме.

- Да за предпочитане по-далеч от Валари.

- Съжалявам, Лати, но едва ли ще успеем да напуснем планетата. Съмнявам се, че е останал кораб, който да ни отведе от тук. Ще напуснем столицата, защото Рубилан със сигурност ще я бомбардират и ще потърсим убежище в провинцията. Съмнявам се, че рубиланците ще предприемат сухопътна операция, така че до един месец конфликтът ще приключи и ще можем да напуснем Валари.

Момчето се намръщи:

- Ако си мислиш, че ще се навра в някоя смрадлива дупка и ще стоя там цял месец, жестоко се лъжеш.

Елеонор кръстоса ръце на гърдите си:

- Съжалявам, Лати, но не мога да ти измисля космически кораб.

- Не се и налага. Доколкото си спомням, в хангара на ваканционната ни къща трябва да се намира старата ни космическа яхта. Не знам в какво състояние е. Може би ще трябва да я заредим и да я поизмием. С това дори ти би трябвало да можеш да се справиш.

Елен присви устни - стара яхта в неустановено състояние, която трябва някак си да премине през валарианските противокосмически заслони и налитащите рубилански сили - какво пък, беше правила и по-откачени неща:

- Добре. Да го направим. Отивам да осигуря някакъв транспорт.

Лахмути кимна:

- Прекрасно. Аз ей сега се връщам.  

Момчето заобиколи фонтана и се скри в една от околните улички. Елеонор сви рамене и се насочи към паркираните наблизо моноскайтове. Не ù харесваше това, което се канеше да направи, но собственият им скайт се намираше през няколко сектора.

Извади бластера и простреля стъклото на вратата, след което го разби с лакът. Алармената система веднага се разпищя и Елен побърза да се промуши през разбитото стъкло. Счупи панела на контролната конзола и сряза за захранващите кабели на сигнализацията. Даде блокирания автопилот на късо и стартира двигателя. Контролната конзола измърка и се активира.

По улиците като повей на вятър се разнесе шум от прииждаща тълпа. Някъде наблизо нададе вой сирена последван от глухи изстрели и Елен нервно опипа дръжката на бластера, съжалявайки, че не е взела нещо по-солидно. Кой можеше да предположи, че конфликта между Валари и Рубилан, който тлееше от десетилетия ще ескалира точно по време на пролетния карнавал.

От тези нерадостни мисли я измъкна появата на Лати. Момчето бягаше на тридесетина метра от водещата група на приближаващата тълпа влачейки след себе си високо, слабовато момиче. Елен отвори вратите и им помогна да влязат в купето. Подаде команда и моноскайта се издигна във въздуха. Под тях тълпата достигна паркинга и се сби за останалите машини. Отчаяни туристи, хванати в клопката на предстоящ военен сблъсък, все още не осъзнали, че на планетата няма кораб, който да ги отведе. Елен погледна към момчето взиращо се в случващото се край фонтана и го бутна за да привлече вниманието му:

- Накъде да карам?

Лахмути с мъка откъсна поглед от стъклото и махна с ръка напосоки:

- Имението е на Оранжевите хълмове.

Телохранителката кимна. Познаваше тузарския квартал разположен в източната част на столицата. Стрелна се сред оределия трафик с максималната скорост, която успя да изстиска от машината и след по-малко от двайсет минути паркира моноскайта на централната алея пред имението. От входа на сградата изскочи възрастен мъж с голямокалибрен бластер в ръцете и го насочи към машината, но когато видя Лати, който слизаше от моноскайта отпусна оръжието и застина в раболепен поклон. От сенките излезе жена стиснала лек автомат а зад нея надничаше момиче с няколко години по-младо от Лахмути. Двете жени коленичиха на земята и допряха чела до сключените си върху пода ръце.

Лати профуча покрай тях подобно на торнадо влачейки след себе си сънливата си приятелка. Забави се само за да заповяда някой да включи външното осветление и продължи по алеята заобикаляща имението. Елен сви рамене и го последва. Заобиколи основната сграда и видя грубата бетонна конструкция на хангара. Мъхове бавно превземаха стените а увивни растения се спускаха по вратите сред който Лати храбро си пробиваше път. Елеонор вървеше след него, провирайки се между избуялите от процепите в площадката за приземяване огромни хвощове. Вмъкна се през полуотворените врати на хангара и рязко си пое въздух:

- О, богове! -  възгласът се откъсна несъзнателно при картината разкрила се пред нея. Под мъжделивото осветление сред паяжини, растителни и животински отпадъци застинала върху опорите за кацане се издигаше стара, десетместна соларна яхта от клас ,,Космическа стрела”. От предишния и блясък не беше останало нищо. Липсваха някои от панелите на обшивката, от сервизните люкове висяха разкъсани кабели а слънчевите платна бяха заели полуразтворено позиция изкарвайки на показ замърсената си огледална повърхност. Лати доволно потупа корпуса, вдигайки малки облачета прах:

- Е, какво ще кажеш?

Елеонор продължаваше да разглежда съборетината:

- И от кога това подобие на яхта лежи тук? ,,Стрели”-те излязоха от производство преди пет години, а се съмнявам, че баща ти би си купил нещо, което вече е излязло от употреба.

Момчето се намръщи:

- Хей, всезнаещата! И аз виждам, че това не е ,,Стар-Лексус”, но това е единственият кораб, който може да ни отведе от скапаната планета. Вместо да се правиш на важна, защо просто не включиш ремонтните сервороботи, които са ето там. - посочи нишите в стената, където шест серворобота стояха включени към система за зареждане: - Е, за колко време мислиш, че ще се справиш?

Елен прокара замислено ръка през косите си:

- Не по-малко от пет часа и то ако не срещна някакъв специфичен проблем. Дано Рубилан ни ги отпусне.

Лати отново се усмихна:

- Чудесно! Мисля да се обадя тук, там и да си спретна едно малко парти тук в хангара докато ти подготвиш яхтата.

Активира комуникационната си гривна и хангарът се изпълни с грохота на ултра техно ритми а над холопроектора се появи лицето на поредния пъпчив младеж:

- Здравей, Чад! Какво става при вас?

Младежът се ухили, а погледа му се фокусираше с усилие от изпития алкохол:

- Лати, копеле такова! Радвам се да те видя! Скапания лайнер офейка още при първото съобщение за атентата и ни заряза. Така че сега се веселим в очакване на края на света.

- Чад, какво веселие, това повече прилича на оргия. Би ли завъртял леко камерата. - над холопроектора затанцуваха полуоблечени женски тела: - Чудесно Чад, но аз имам по-добра идея. Грабвайте мацките и елате на следния адрес...

Елен престана да слуша и влезе в яхтата по спуснатата рампа. Само това и липсваше-тълпа пияни и дрогирани пубертети. Настани се в креслото на пилота и включи основната конзола. За нейно учудване конзолата се задейства и по-екраните запремигваха съобщения за повреди. Зад гърба и някой се изкашля. Завъртя креслото-на входа на командната кабината неуверено престъпваше възрастният иконом, който ги беше посрещнал:

- Госпожице, нали ще успеете да отведете младия господар на безопасно място? Господарите се обаждаха на няколко пъти и са ужасно разтревожени.

Елен присви рамене:

- Не искам да Ви лъжа. Старото корито не е в цветущо състояние. Няма шанс да издържи трите скока до Кронос, но със сигурност ще успее да извърши един скок, което е напълно достатъчно за да напуснем зоната на бойните действия. За съжаление имам един голям проблем.-тя посочи разкачените комутатори и оголените жици по който прескачаха електрически разряди: - Електрониката е една от слабите ми страни. Има ли възможност да намерим някой, който може да се заеме с този проблем.

Икономът се изпъна:

- Не е необходимо да търсим, госпожице. Преди да се пенсионирам, служех като възлов механик в корарианския колониален флот, а съпругата ми беше член на инженерен отряд в бригадата ,,Драконова глава”.

Елеонор най-после се усмихна  - късметът ù отново започваше да работи:

- Прекрасно! Поемете разкъсаните електронни връзки, а аз ще поема всичко останало.

Мъжът кимна и напусна кабината и телохранителката се върна към програмата за диагностика. Свърза се с сервороботите и им зададе ремонтни задачи след, което отново насочи вниманието си към мониторите. Ядрото на реактора беше изтощено почти напълно, но нямаше възможност за подмяната му. Добрата новина беше, че акумулаторите бяха загубили около петнадесет процента от енергийните си резерви. Програмата достигна до системата за хиперскок и тревожно запремигва - основното субелектронно реле, коригиращо потока към бустерите за хиперскок се нуждаеше от ръчна пренастройка. Елен извади колан с инструменти и излезе от яхтата. Следвайки холосхемата откри нужния панел и го свали. Още четвърт час се бори с противоударните и амортизационните панели обвили финия електронен елемент. След час ровичкане из вътрешността на релето успя да открие прекъсването и да го възстанови. Обърса потта стичаща се по лицето и и се огледа. Положението вече не изглеждаше толкова зле. Икономът и съпругата му определено си разбираха от работата, защото голяма част от сервизните люкове вече бяха затворени. Свърза се с ремонтните сервороботи и ги пренасочи към слънчевите платна. Канеше се да затвори нишата на релето когато пред входа на хангара се разнесе воят от приземяващи се машини. Скочи на пода с изваден бластер и залегна зад една от опорите, но в този момент с викове и писъци в хангара се изсипа тълпа полуголи момчета и момичета. В следващият момент видяха яхтата и всички замлъкнаха. В хангара се възцари тишина нарушавана единствено от тихото шумолене на сервороботите. Лати се възползва от момента, поклони се театрално и се провикна:

- Добре дошли на купона при Лати. Големият финал е напускането на горящата планета под носа на рубиланските бомбардировачи.

Думите му бяха посрещнати с дружен рев. Музиката се включи на пълна мощ карайки стените да завибрират. Елен се изправи и отупа полепналия по дрехите и прахоляк. Лати се канеше да се включи във веселието, но тя го сграбчи за яката на туниката и го придърпа:

- Мога ли са те попитам, какво правиш? Не можеш да натовариш всичките, все пак това е само яхта, не товарен кораб. Капацитета и е десет души. С максимално претоварване на животоподдържащата система можем да качим петнадесет, а тук вече сме осемнадесет.

Лати се огледа с искрено учудване:

- Къде ги видя осемнадесет? Преброй ги! - ръката му посочи тълпата, тресяща се под дивия ритъм: - Дванадесет, с нас тримата бройката се попълва до петнадесет.

Елеонор предчувстваше какъв ще бъде отговорът, но просто не можа да се сдържи и попита:

- Предполагам, че в сметките ти не влиза икономът и семейството му?

Лахмути присви вежди а в очите му проблесна злобна искра:

- Не, не влизат. Както сама каза местата са ограничени и не е ли време да заработиш мястото си.

Момчето се обърна а Елен си зададе въпроса какво ли ще предприеме наемническата централа ако сега просто пръсне главата на работодателя си. Хвана го за туниката и го обърна към себе си:

- Не ми обръщай гръб богато леке такова. Все още не съм свършила с теб.

Лати ядосано оголи зъби:

- Според мен приключихме жалък наемнически боклук. А сега ме пусни!

Младеж от компанията станал свидетел на случващото се, се приближи и предъвквайки думите се обърна към Лати, който все още се опитваше да се освободи от хватката на телохранителката:

- Пич, да не би мацката да ти върти някакви номера. Ако искаш вземи някоя от нашите, а аз и момчетата ще я научим на обноски.

Елеонор почувства как яростта я изпълва и убиецът скрит в импланта и се размърда. Плъзна ръка към дръжката на бластера, но Лати измъканал се от ръцете и бързо застана помежду им:    

- Успокой се Бард и не и обръщай внимание. Тя е само един инженер по поддръжката.

Пияният младеж се ухили:

- Жалко, можехме да се повеселим с куклата.

Наведе се и измъкна инструмент от купчината в краката му:

- Добре, кукло. Върви да работиш!  

Хвърли инструмента, който описвайки перфектна дъга се приземи в нишата на субелектронното реле. Елен бавно се обърна. Релето и всичките им надежди да се измъкнат от Валари се бяха превърнали на прах. Гневът и изкристали в убийствена ярост. Лати отзовал се на пътя и отхвръкна, получил удар в челюстта. С един скок се озова до второто момче, което все още се хилеше. С едно движение усука ръката му. Виковете му и пращящите ставни връзки бяха като музика в ушите и. Изрита го под гръдната кост и виковете бяха заменени от задавено хъркане. Почувства някакво раздвижване и бластерът се отзова в ръката и. Наскачалите младежи уплашено отстъпиха а някои размахаха ръце за да и покажат, че не носят оръжие. Елен опря дулото в челото на гърчещата се в краката и жертва и тихо прошепна:

- Мъртъв си.

Пръстът и се сви около спусъка и в този момент Лати се нахвърли отгоре и:

- Какво правиш, нещастнице? Знаеш ли кой е той?   

Наемничката бавно отпусна оръжието откъсна Лати от ръката си и просъска:

- Изобщо не ме интересува. Аз се опитвах да измъкна видиотените ви задници а това природно недоразумение с един удар реши съдбата на всички ни. Е, сега единственото което ни остава е да чакаме рубиланските бомбардировачи защото едва ли ще успеем да напуснем столицата.

Измъкна бутилката от ръцете на най-близкото момче, подуши я и доволна от резултата бавно отпи. Лати най-после осъзнал случилото се заряза превиващият се Бард и с риск да получи нов удар я хвана за ръката:

- Елен, сигурен съм, че можеш да направиш нещо.

- Да, например да се включа в купона.-отново надигна бутилката, но Лати я измъкна от ръцете и:

- Ще удвоя заплащането ти!

- Задръж си парите. Едва ли ще успееш да спреш плазмена ракета със златната си кредитна карта.

Момчето не се предаваше и в гласът му се промъкнаха сълзливи нотки:

- Елен, аз съм само на деветнадесет.

Наемничката се подпря на борда на яхтата и го изгледа презрително:

- Когато бях на деветнадесет вече бях опитала вкуса на сиуските робски лагери, така че не очаквай да ти съчувствам.

Лати заряза нещастното изражение и присви очи:

- А ако ти разреша ти да определиш, кой да се качи на яхтата когато отлетим?

 Елеонор въздъхна -момчето определено умееше да води преговори:

- Добре. Но ако някое от пияните ти приятелчета се приближи до яхтата на по-малко от пет метра без мое разрешение ще му пръсна кухата глава.

Лати кимна с глава:

- Договорихме се.

Момчето побърза да изчезне а Елен се зае с поредното изпитание което съдбата стовари на крехките и плещи. Извика иконома и му обясни какъв е проблема. Той я изслуша замислено след което и каза, че може би може да намери решение. Излезе от хангара и се върна след около час влачейки масивен цилиндър в който Елен разпозна корпуса на стар домакински робот и недоумяващо погледна възрастния мъж. Икономът се усмихна в отговор:

- Това го научих във флота. По време на кампанията в астероидния пояс на Потвърждение корабът ни получи аналогична повреда. Бяхме в космоса повече от шест месеца от, които три при постоянно бойно натоварване. Корабът буквално се крепеше само на божията воля и ината на старшия механик. Като за капак на всичко на мястото на склада зееше дупка отворена към открития космос а бяхме откъснати от останалите кораби от отряда а трябваше да спазваме пълно мълчание ако не искахме бунтовниците да ни довършат.- икономът махна с ръка:-Както и да е. Ако искахме да се измъкнем трябваше да импровизираме. Не помня кой се досети, че ,,Такеда Стар” освен оборудване за хипердвигатели произвежда и домакински роботи. Централните релета на кухненските ни роботи се оказаха съвместими и с известно преконфигуриране на системата успяхме да извършим скок до най-близката база.

Елен недоверчиво погледна очукания робот в ръцете му:

- Смяташ ли, че ще се получи и тук?

- Защо не? Оборудването на двигателя е от ,,Такеда”, така че нищо не ни пречи да опитаме.

- Колко време мислиш, че ще ни отнеме преконфигурирането?

Икономът сви рамене:

- Зависи доколко са съвместими релетата, но предполагам, че около два-три часа ще са достатъчни.

В главата на Елен запремигваха предупреждения. Приближаваха се изключително близко до крайния срок. Пристигнеха ли бойните кораби на Рубилан щеше да е абсолютно все едно дали ще бъдат на повърхността на планетата или в околопланетното пространство.

Икономът вече се беше настанил в ремонтната микролаборатория на хангара, така че не и оставаше нищо друго освен да го последва. Отне им не три а цели четири часа да променят системата. Релето щеше да издържи един скок, но само един скок. Елеонор затваряше последните панели когато Лати се появи отново:

- Елен роботите са се побъркали! Разрушават слънчевите платна!

Телохранителката изтри стичащата се по лицето и пот, размазвайки полепналата мръсотия:

- Не ги разрушават, само ги подготвят за разрушение.

- Но така ще останем без енергия.

- Реакторът ще осигури енергията за скока, а акумулаторите ще подсигурят жизнено важните системите на минимален режим. Няма да е много приятно пътуване.

Лахмути не се предаваше лесно:

- Защо трябва да унищожаваш проклетите платна?

Елен въздъхна. Натрупаната от последните часове умора я правеше лесно раздразнима. Пое дълбоко въздух подтискайки желанието да се разкрещи и започна да обяснява:

- Когато излетим ще бъдем прихванати от проследяващите станции на противокосмическите сили и вероятно ще бъдем обстреляни, освен ако случайно не знаеш опознавателните кодове валарианските въоръжени сили, но си забравил да ми ги кажеш. Ще използвам парчетата от слънчевите платна за да заблудя оръжейните прицелни системи. А сега ако обичаш, остави ме на мира защото имам още доста работа.

Обърна му гръб и продължи с тестовете на системите. Така измина още половин час когато от двора на имението се разнесе свистенето от приземяваща се машина. Елен се измъкна от кабината и изкрещя:

- Лати, идиот такъв, кого си повикал още?

Младежът сви недоумяващо рамене. Наемничката изруга, извади бластера и се втурна към входа на хангара. Достигна навреме за да види как от зависнал товарен транспортер се изсипват дузина бойци в разнородни брони и разнообразно въоръжение, които им предаваха вид на ударен отряд на престъпна групировка.

Лати я беше последвал и застанал зад гърба и тихо попита:

- Какво става Елен?

- Най-вероятно мародери, но мародери със заглушаваща апаратура, която извади от строя защитната система.

Мародерите се разделиха на два отряда. Единият се насочи към имението а другият към хангара. Елен се огледа. Старият иконом и съпругата му бяха изчезнали:

 - Започни да товариш откачените си приятелчета, но ми запази три места. В противен случай...

Не успя да довърши защото насечени изстрели от голямокалибрен бластер долетяха от към имението и я прекъснаха. Мародерите залегнаха и откриха огън. Елен прехапа устни и изръмжа:

- Проклет глупак! Верен до край на господаря си.

Прибра оръжието си и сграбчи Лати за лакътя:

- Всички да се качват! Нямаме никакво време!

Стигнаха до яхтата пред, която пияните младежи се блъскаха опитвайки се да се доберат до входната рампа. За да бъде кашата пълна едно от момчетата залитна и се блъсна в купчина контейнери. Купчината се срина с трясък и някои от контейнерите се разтвориха изливайки съдържанието си. По пода на хангара потекоха ручеи от врящо, ускорително гориво. Някакво момиче крещеше:

- Суникса ми! Искам си суникса!

Елен се огледа. Проклетото животно се беше отзовало на бързостесняващ се остров сред кипящото гориво и надаваше протяжен вой. Проклинайки ролята си на детегледачка Елеонор се хвърли напред. Заобикаляйки димящите локви достигна до уплашеното животно. Сграбчи го и се затича към трапа. Влезе в яхтата и блъсна бутона за затваряне на люковете. Хвърли врещящото животинче в ръцете на собственичката му и се настани в креслото на пилота. Задейства процедурите за излитане. Двигателите изхъркаха, но не се стартираха, а по екраните запремигваха съобщения за повреда. Изключи всичко и рестартира системата. Видя на външните монитори как един тъмен силует надникна през вратите на хангара и бързо се скри. Мародерите ги бяха открили. Системите все още се тестваха, но тя подаде команда за задействане на двигателите. Този път хъркането прерасна в остър вой, който спадна до тихо боботене. Разлятото гориво се възпламени и яхтата се отзова сред море от пламъци. Елен положи ръце върху лостовете за управление и плавно ги притегли. Разполагаше с перфектна векторианска пилотажна приставка, но старата бракма разполагаше единствено със система за ръчно управление. На входа се бяха струпали мародери и някой вече насочваха оръжията си. Елен блъсна плъзгача за управление на двигателите и яхтата се втурна напред. Излетяха през входа на хангара подобно на снаряд и ударната вълна разпръсна мародерите подобно на фигури по шахматна дъска. Яхтата рязко промени траекторията си и претоварването притисна Елеонор в креслото а от салона се разнесе дружен вик от болка. Ако успееха да се измъкнат със сигурност щеше са и се наложи да намества счупени и изкълчени кости, но сега имаше по-важни проблеми, които ангажираха вниманието и. По пулта премигваха предупредителни сигнали а от репродуктора механичен глас заповядваше да прекратят излитането и да се насочат за кацане. Яхтата продължи да набира височина и скоро предупрежденията замлъкнаха и ракета прихващач се устреми по дирята им. Елен натисна един от бутоните на пулта. Яхтата потръпна когато едно от платната се разтвори и се пръсна на парчета а системите нададоха тревожен писък. Ракетата се отклони избягвайки уловките и отново започна да скъсява дистанцията. Втора ракета напусна силоза си и последва първата. Елен стисна зъби и се съсредоточи върху управлението следейки бързо приближаващите се ракети. Когато първата ракета беше на по-малко от километър разтвори две от слънчевите платна. Ракетата се вряза в облака от парчета, взриви се и ударната вълна разтърси яхтата. Напуснаха атмосферата на планетата стрелнаха се покрай отбранителните противокосмически платформи и се насочиха към скоковата решетка. Оръжейните системи на платформите ги прихванаха, но не откриха огън. На няколко километра от яхтата, точно по курса и космическото пространство се разкъса и от хиперпространството се появи тъмния корпус на тежък рубилански крайцер. Елен отчаяно натисна лостовете и яхтата се гмурна под налитащия крайцер. Край тях един след друг от хиперпространството излизаха корабите на рубиланския ударен отряд. Ракети и смъртоносни лъчи изпълниха пространството докато на главния екран скоковата решетка бързо нарастваше. Втората ракета ги достигна секунди преди да навлязат в решетката. Експлозията унищожи защитния им екран и шрапнелите заблъскаха по корпуса унищожавайки сензорите и разкъсвайки обшивката. Запищяха аларми, налягането рязко спадна а екраните и осветлението изгаснаха. Елеонор увисна на коланите когато системата за изкуствена гравитация отказа. Двигателите нададоха предсмъртен вопъл и се изключиха. Елен зачака довършващия урар, но секундите се нижеха и нищо не се случваше. Превключи системите на аварийно захранване и кабината се обагри в пурпур от аварийното осветление. На единственият работещ екран се носеше калейдоскопа от размазани цветове на хиперпространството-някак си бяха успели да извършат скок. Прийска и се да се свие в креслото и да заспи, но тихото свистене и нарастващата болка в ушите я принудиха да се раздвижи.

Следващите два дни се превърнаха в безкраен кошмар. Въоръжена с бързосъхнещ спрей и комплект инструменти се носеше подобно на призрак в лишения от гравитация и бавно разпадащ се кораб и се бореше доколкото може с пораженията. Когато и останеше малко свободно време се грижеше за пътниците. Освен няколкото изкълчени стави и спукани ребра причинени от стръмното излитане всички страдаха от остър пристъп на скокова болест. Само за няколко часа прекарани в полутъмния салон на яхтата, овързани с колани към креслата сред носещи се смрадливи, амебоподобни облаци от повръщано, и от групата нахакани наследници на богати родители бяха останали само ревящи и хленчещи деца.

Въпреки усилията и час преди да напуснат хиперпространството претоварената животоподдържаща система се изключи и не пожела повече да заработи. Замръзнали и полузадушени навлязоха в локалния космос на Амрита, малка миннодобивна колония, където бяха взети на буксир от товарния кораб обслужващ колонията. Настаниха ги в една от малкото свободни жилищни сгради в миньорското селище. Само след два дни на скромния космодрум на колонията се приземиха четири луксозни яхти а три леки наемнически фрегати охраняваха пространството от ниските слоеве на атмосферата до открития космос. Армия от телохранители освободи Елен от необходимостта да се грижи за ,,детската градина”. Тя получи възнаграждението си както и няколко предложения за работа тъй като Лати прекрати договорът и в момента в който се почувства в безопасност сред армията от телохранители изпратени от баща му. Не се почувства засегната. В импланта и бяха запаметени всички основни кодове за проникване в основната база данни на ,,Индустриални системи и оборудване” както електронни записи от ретината, отпечатъците и ДНК-то на Лахмути. Всичко което може да се получи с малка доза хиптан приложен в подходящия момент.

Елен изчака флотилията от яхти да отлети и си запази място на стария рудовоз, който я откара до Раджест  от където с товарен кораб без никакви премеждия се приземи на Корарис. Взе хелитакси от космопорта и се насочи към бетонните грамади на старите квартали останали още от времето на колонизацията.

В апартамента я посрещна миризма на застоял въздух и характерния за Александър безпорядък, който оставяше след себе си когато заминеше на мисия.

Включи компютъра и влезе в планетарната инфомрежа. Кодира данните и ги изпрати на новия адрес, който и беше дал полковник Кронин преди да замине на мисия. Когато приключи понечи да изтрие данните, но вместо това ги архивира и ги остави в паметта на импланта. В крайна сметка човек никога не знае кога ще има нужда от достъп до огромните финансови резерви, с които разполага една мултипланетна корпорация.

Не знаеше кога ще се върне Алек, но с удоволствие щеше да помързелува и да го почака.