Сектор Саргас. Необитаема система 328-12. Боен кораб ,,Саласт”. Пет дни след битката в система Бат.
Алек натисна пластината на ключалката и вратата с тихо съскане се разтвори. Пред погледа му се разкри бардака представляващ спално помещение 717-V или с други думи временното жилище на Корбан и Арм. Алек тайно се беше надявал, че педантичния кентавър ще въздейства на разхвърляния програмист и ще внесе малко ред, но днес за кой ли път се убеждаваше, че е по-лесно да изместиш орбитата на звезда отколкото да промениш характера на хекторианец. Дрехи и оборудване се въргаляха на всевъзможни места а двамата приятели се бяха разположили на пода и си уплътняваха времето играейки ,,Завоевател” и дори не забелязаха, че Александър е влязъл. Той се изкашля опитвайки се да привлече вниманието им, но това не направи никакво впечатление на играещите. Алек отиде до контролния пулт и изтръгна захранващия кабел. Холопроекторът изсъска и се изключи, а играещите нададоха дружен рев. Корбан рязко се надигна:
- Кълна се в Халуумед, че лично... Командир!!!
- Колко време трябва да ви чакам и въобще смятахте ли да дойдете?!
- Разбира се, командир. Просто ние с Арм...
- Не ме интересува. Сега се размърдайте! Първо ще посетим Лари а след това ще се заемем с ремонта на совалката. След последното изпълнение на ,,Ремонт и поддръжка” им иде да се клонират, за да смогнат и едва ли скоро ще ни дойде реда. И защо не поразчистите малко. Не ме интересува как намирате нещо в тази бъркотия, любопитен съм как вие не се загубвате в целия този хаос.
Двамата наемници се изправиха с явно нежелание и бавно започнаха да ровят из купчините вадейки ремонтно оборудване и инструменти като от време на време надаваха радостни викове от рода на: ,,Виж, това е амулета на Кю, който спечелих на флип преди седмица. А аз си мислех, че съм го загубил...” Алек стисна, зъби за да не се развика. Зад гърба му вратата се отвори и Лари с весел глас ги поздрави:
- Здравейте, банда!
И тримата се вторачиха в него. Пръв проговори Алек:
- Ти какво правиш тук?
Хлапето се засмя:
- Ами изписаха ме.
- Но последния път нищо не спомена за изписване.
Зад гърба му Арм тихо изсъска:
- Командир, последния път беше преди два дни.
Алек прокара ръка през косата си, а в каютата за миг се възцари неловка тишина, която беше нарушена от пищящия глас на хекторианеца:
- Хей, ама това си е направо повод да прескочим до бара.
Сграбчи Лари с две от ръцете си и го вдигна, докато с другите две ентусиазирано го тупаше по гърба. Хлапето изпъшка при тази зверска проява на радост:
- Корбан, би ли ме пуснал на земята, защото в противен случай ще се наложи да се върна в медицинския център.
Програмистът го пусна на пода и момчето отново се ухили:
- Въпреки че пред варианта да слушам вечното мърморене на Корбан бих предпочел да се върна в медицинския център. Знаете ли, че новата сестра има е-й-й-й такъв балкон. - момчето събра ръце пред гърдите си и изхвърли лактите напред: - Представяш ли си, Корб?
Хекторианецът се нацупи, защото Лари го нарече мърморко, но все пак отговори:
- Мога да си представя, но никога няма да разбера какво толкова секси откривате в чифт прекомерно увеличени млечни жлези или добре оформени седалищни мускули. Мен например повече би ме възбудило...
Не разбраха какво би възбудило хекторианеца, защото Александър го прекъсна:
- Корбан, достатъчно!
Програмистът се нацупи още повече:
- Хей, аз да не съм тук, за да ме обвините за всичките си неуспехи. Не видя ли, че Лари започна пръв темата.
- А ти като по-възрастен защо направо не му обясниш в каква поза рилианките получават максимално удоволствие?
Момчето, застанало между двамата, вдигна помирително ръце:
- Хей, не искам да ви прекъсвам, но рилианките вече ги обсъдих с Арм. Разбира се, предполагам, че имате предвид Рил I а не Рил II, защото расата на Рил I е абсолютно несъвместима с нас. Да загубя девствеността си в обятията на сто и петдесет килограмово чудовище, въоръжено с пипала и зъбат клюн, което диша някаква отровна смес, не е сред сексуалните ми фантазии.
Алек се тръшна на едно от леглата и промърмори:
- Ще ви избия всичките!
Лари учудено погледна към кентавъра:
- Какво му става на командира?
Арм го потупа окуражително по рамото:
- Нищо, хлапе, просто остарява. Предпочита да участва в орбитален десант, вместо да се занимава с хормонално претоварен тинейджър.
Алек се опита да измисли подходящ отговор, но вратата се отвори и на прага застана Лин Лао. По време на абордажа и последвалите сражения в кроноския крайцер почти всички бойци от отряда на бионеца бяха загинали. Лин се движеше като призрак из ,,Саласт” а настроението му беше като на ирисова акула от Аквитус. Командосът плъзна поглед по разхвърляната кабина, видя Лари и за миг по лицето му се прокрадна лека усмивка, но след това отново се намръщи:
- Да не би кабината ви да се е разхерметизирала? Освен да поподредите, няма да е зле да си поправите вътрешния комуникатор. Александър вече го търсиха поне три пъти.
Алек се надигна от леглото:
- Кой ме е търсил, Лин?
Вместо отговор, бионецът многозначително посочи тавана. Алек се намръщи:
- Добре. Корб, Арм, заемете се със совалката. Лари, отиваш да почиваш в каютата си, а аз ще видя за какво съм му потрябвал на капитана.
Хекторианецът и кентавърът кимнаха, размениха още няколко думи с хлапето и тръгнаха към изхода. Лари се опита да ги последва, но Алек го улови за яката на туниката и го придърпа обратно:
- Ти накъде? Казах, че отиваш да почиваш.
Момчето се освободи от ръцете му:
- От три дена се излежавам, командир. Всичко ме боли от лежане. - направи заговорническа физиономия и зашепна: - Корбан ми обеща два сока от алдебарански кактус, ако успея да възстановя прицелната автоматика.
Алек го перна по врата:
- Глупчо, да беше се договорил поне за четири. Хайде върви!
Момчето хукна, но се спря на вратата:
- Всъщност аз се договорих за по два сока всяка вечер в продължение на една седмица.
Вратата се затвори и контейнерът, запратен от Алек, рикошира от металната ù повърхност. До него бионецът тихо се хилеше, но срещнал сърдития му поглед, отново се намръщи и промърмори:
- Е, ще тръгваме ли?
Алек повдигна учудено вежди:
- И теб ли те викат?
Лин Лао кимна:
- ,,Личен състав” ще се опитат да ми връчат поредната бойна група, но няма да им се отвори парашутът. Договорът ни е железен. При загуби над седемдесет процента се счита, че групата е изпълнила договора си и ако не желае да преподпише договор, има право да напусне. Нямаме намерение да преподписваме, но не знам как ще напуснем скапания кораб - в близките дни не се очаква среща с някой от снабдителните кораби. Да не говорим, че имаме и неуредени финансови взаимоотношения с работодателя ни, но доколкото знам, това е всеобщ проблем.
Алек кимна разбиращо, след което и двамата напуснаха каютата. Поеха по коридорите, разминавайки се с други наемници. Мнозина ги поздравяваха, а някои ги спираха, за да се здрависат. След всеки поздрав бионецът ставаше все по-мрачен и все по-мрачен. Накрая Алек не издържа:
- Лин, ще ми обясниш ли какво става? От няколко дни те наблюдавам. Ходиш като торнадо, което се чуди къде да стовари гнева си.
Бионецът помълча известно време и Алек реши, че отново се е затворил в себе си, когато Лин проговори:
- Понякога си мисля, че ако не бях останал с вас, а се бях изтеглил с отряда си, жертвите щяха да бъдат по-малко.
Алек спря насред коридора и се взря в дребничкия бионец:
- Лин, ако беше останал с отряда си, най-вероятно сега щеше да си купчина кървави останки в моргата. Никой не знаеше, че на крайцера има клонати и цял легион имперски гвардейци. Ти не наруши нито договора, нито кодекса на честа, така че би ли престанал да се мръщиш. Най-трудното решение, което понякога трябва да вземе един командир, е да пожертва тези, които командва, а ти дори не ги пожертва и до последно си мислеше, че ги отпращаш на по-безопасно място.
Бионецът се опита да се усмихне:
- Защо не зарежещ тези дивотии, изрязани от учебник по психология за справяне с бойния стрес. Или се опитваш да вземеш хляба на корабния психолог?
Александър погледна подозрително бионеца:
- И такова животно ли има на това корито?
Лин Лао вече се смееше наистина:
- Не, Алек, просто те пързалям.
Качиха се на един от гравитационните подемници, който ги отведе в административния сектор. Разделиха се и Алек продължи към мостика. Премина покрай стражите, охраняващи масивната врата, където остави оръжията си и беше допуснат на мостика. От трите командни конзоли работеше само една. Операторът беше погълнат изцяло от своя виртуален свят, незабелязвайки нервно крачещите край него офицери с отличителните знаци на свързочници. Алек се насочи към централния команден пулт, където се намираше капитанът на ,,Саласт”.
Когато хората се срещнали за пръв път с расата на хидрите, пътищата им вече се бяха пресичали с тези на демоните и неколкократно се бяха сблъсквали със свирепите дракони, но дори това не ги беше подготвило за шока, предизвикван от хидрите при първа среща.
Зад командния пулт се издигаше масивно S-образно тяло, покрито с ръбести люспи и електронни импланти, стъпило върху шест крака. Двете фини работни ръце се движеха по пулта, а третата масивна ръка галеше единия от двата протодрона, свързани към тялото му с фини неврални нишки. Някой ден единият от протодроните щеше да убие създателя си и да се развие във възрастен индивид, носещ спомените на предшествениците си.
Амир изчисти екраните на пулта и го завъртя към Алек. Главата му се изви и тежка миризма облъхна наемника:
- Командир Северин, явно точността не е едно от положителните Ви качества.
- Предполагам, че не сте ме повикали, за да обсъждаме недостатъците на характера ми, така че, ако нямате нещо против, защо не преминем към същността на проблема.
Хидрата оголи зъби, а протодроните нервно се размърдаха, насочвайки лишените си от зрение глави към Алек:
- Твърде прям и праволинеен. Както желаете, командире. Повиках Ви, за да Ви съобщя, че няма да получите кроноската принцеса.
- Кроноската принцеса беше заловена от моята група и съгласно договора ни, се явява плячка, спечелена по време на бой.
- Прав сте, но в този случай положението е малко по-различно. Повиках Ви, за да потърсим някакъв вариант с който да Ви компенсираме.
- И с какво ще ни компенсирате, капитане? Финансовият отдел е на червено. Имате неуредени сметки с няколко бойни отряда. Атаката срещу кроноския крайцер донесе повече загуби, отколкото приходи и единствения начин отрядът ми да бъде компенсиран, е откупът за принцесата, но Вие отказвате да ми я предадете.
Амнир разтръска сърдито глава и слюнките му се разпръснаха по конзолата:
- Командир Северин, не мисля, че това е най-подходящият тон. Все още аз съм ваш командващ офицер и у мен е Вашият наемнически договор, в който е отбелязано, че при неподчинение мога да заповядам да Ви екзекутират.
- Капитане, това е най-нескопосаната заплаха, отправяна ми някога. Планирахте атака, при която средният процент на смъртност е достигнал до четиридесет процента и имаше вероятност този процент рязко да нарасне, ако не беше намесата на моя отряд. Вместо да ни платите допълнителна бойна премия, Вие заплашвате да ме екзекутирате. Колко време след екзекуцията ми мислите, че ще мине и наемниците ще Ви изхвърлят през най-близкия люк.
- Да не би да ме заплашвате с бунт? На собствения ми кораб?
- С нищо не Ви заплашвам, капитане. Просто се опитвам да защитя интересите си и тези на бойците ми.
- В такъв случай се налага да Ви разочаровам. Няма да получите кроноската принцеса и това е окончателно. Ще се наложи да изчакате, за да получите бойната си премия. Свободен сте.
В знак, че разговорът е приключил, капитанът завъртя пулта в работна позиция и се свърза с един от свързочните офицери:
- Установихте ли връзка с ,,Прогън” и ,,Локастъс”?
Алек наостри уши. Това бяха имената на другите два пиратски кораба от флотилията, които до сега не беше виждал. Свързочникът поклати отрицателно глава:
- Съжалявам, капитане. Все още не можем да установим връзка, но продължаваме да опитваме. Има някакво смущение, което се излъчва и по трите основни канала.
Александър се намръщи и напусна мостика, преди да е привлякъл вниманието. Отвън го очакваше Лин Лао, който го изгледа въпросително:
- Разказвай!
Алек само махна с ръка - ,,По късно.” и продължи по коридора. Лин сви рамене и го последва. Мълчаха, докато се спускаха отново с гравитационната платформа, но нови въпроси терзаеха дребничкия бионец:
- Алек, исках да те питам, но все не ми оставаше време или възможност. Откъде се появи Лари? До ТНХ бяхте трима, след което пътищата ни се разделиха и когато се срещнахме на ,,Саласт”, вече бяхте четирима.
Александър въздъхна:
- Тъжна история. Купих Лари от робски пазар на Танатос. Разпродаваха оцелели от метежа на Регул V. Хлапето беше смазано, затворено в себе си, отказваше да се храни и да говори.
Лин кимна замислено:
- Помня, че когато пристигнахте, Лари беше доста мълчалив.
- О-о-о, дотогава вече бяхме постигнали голям напредък в общуването.
Бионецът присви очи и заприлича на замислена невестулка:
- Алек, признавам, че хлапето има известна военна подготовка, но не мислиш ли, че шансовете му за оцеляване щяха да са по-добри където и да е другаде, но не и в наемнически отряд.
- Казах ти, че Лари може да се грижи за себе си. Не си ли виждал татуировката на врата му?
- Как да я видя под дългата му коса?
- Лари има каменно цвете. Това говори ли ти нещо?
Лин замалко не се спъна:
- Телепат убиец!!?
- Предпочитам названието боен телепат. Лин, те са се биели за домовете и за начина си на живот. Орбилианските ударни части и орденът на кръста не са им дали възможност за избор. За Лари детството е свършило, когато орбилиански спецчаст нахлува в лагера за бежанци и убиват родителите му. От там до влизането му в един от специалните отряди на генерал Амуби е било само една крачка. Били са деца, най-податливият за манипулиране материал, от който генералът да създаде ужасяващите призрачни отряди. Когато откупих Лари, мислех да го отпратя с транспортен кораб на Корарис, но се отказах, защото имаше голяма вероятност да бъде разкрита истинската му самоличност предвид състоянието му.
Алек замлъкна. Предпочиташе да не разказва за директивата на външния отдел да доставят всеки един от оцелелите бойни телепати, които успеят да измъкнат след разгрома на Регул. Вместо това тихо изпсува:
- Идиотите на затворническия кораб бяха използвали неврален заглушител на пълна мощност. Където мрежата на заглушителя се беше опирала в главата на Лари, беше прогорила рани по кожата му.
Бионецът се намръщи:
- Съжалявам, Александър, бих искал да му съчувствам, но аз гледах репортажите от Рейлград по инфомрежата.
- И аз гледах репортажите, но мисля, че всеки има право на втори шанс. Рейлград е минало, а Лари е тук и сега, и е под моя опека.
За известно време вървяха без да говорят. Подминаха жилищния сектор и се спуснаха към хангарите на совалките. Тук все по-често се виждаха следите от отминалото сражение - разкъсани тръбопроводи, от които все още просълзяваха различни течности, изтръгнати панели от обшивката, зад които се трудеха техници и дузина ремонтни сервороботи. Алек проследи един от роботите, работещ по едно от разрушените комутационни релета, след което се обърна към следващия го бионец:
- Лин, искаш ли да се обзаложим, че онези тримата се занимават с всичко друго, но не и с ремонта на совалката.
Дребничкият командос поклати глава:
- Няма смисъл, доколкото ги познавам, шансовете да спечелиш са много добри.
Алек натисна панела на ключалката и вратата се отвори. Хангарът беше заприличал на стаята на Корбан. Совалката с разтворени ,,вътрешности” се издигаше сред купчини модули, очакващи да бъдат монтирани. Чисто новото ядро за реактора все още дори не беше извадено от контейнера. Набедените техници се бяха настанили сред листове от обшивката, край портативен холопроектор, играеха ,,Стоманени криле” и надаваха викове като варвари от Арак III. Единственото, което можеше да ги откъсне от забавлението, беше внезапно разхерметизиране на хангара и Александър с удоволствие би изпробвал идеята, ако за целта не се налагаше първо да се напъха в скафандър. Затова се задоволи да изкрещи подобно на сержант-инструктор от подготвителен лагер:
- Какво, по дяволите, става тук?!! Няма ли най-после някой да ми обърне ВНИМАНИЕ?!! Запазете ТИШИНА!!!
Гласът му се загуби сред общия шум. Единствено хекторианецът измъкна лаптопа си с втория си чифт ръце и започна да набира поредица от кодове на клавиатурата. Алек се стовари сред купчина контейнери и затвори очи. След няколко минути в хангара настана тишина, а Корбан го разтърси:
- Готови сме, командир. Имаме петнадесет минутен прозорец до следващото включване на сензорите за наблюдение на службата за сигурност.
Всички се бяха струпали около него и се взираха с нетърпение, в очакване на някакви новини. Александър им предаде накратко разговора, който беше провел с капитана и зачака коментарите. Първи заговори кентавърът:
- Не трябваше да предизвикваш капитана. Чувал съм, че хидрите са страшно отмъстителни по природа.
Алек махна с ръка:
- И аз съм чувал нещо подобно, но не мисля да оставаме повече тук и да му даваме възможност да си отмъсти по някакъв начин.
Радостен шепот премина през групата при тези думи. На всички им беше дошло до гуша от тази пиратска мисия. Изчака ги да се успокоят и се обърна към хекторианеца:
- Корб, докъде достигна с декодирането на данните?
Хекторианецът се почеса с острия връх на опашката си:
- Съжалявам, командир, но все още не съм готов. Използвали са някаква разновидност на един от сиуските разузнавателни кодове. Всеки път, когато направя две крачки напред, противното нещо ме връща крачка назад.
- Ще имаш достатъчно време по пътя на обратно, но преди да напуснем ,,Саласт”, искам да направим още нещо.
Погледът на хекторианеца помръкна:
- Нека позная. Искаш кроноската принцеса.
Александър кимна, програмистът поклати глава и седна, но мястото му беше заето от кентавъра:
- Защо ти е принцесата командир? Големите пари от откупа ù едва ли могат да се сравнят с проблемите, които ще ни създаде кроноските сили за имперска сигурност.
- Не се интересувам от откупа, въпреки че едва ли някой би се отказал от около милиард корариански кредита. Мисля, че принцесата е нещо повече от заложник за откуп.
Корбан се размърда нервно на мястото си:
- Всеки път, когато започнеш да разсъждаваш по този начин, започват да ме болят всички черепни плочи. Започвам да си мисля, че параноята ви се е развила като част от обучението ви в корпуса.
- Добре, Корб, ти си по логичните обяснения. Обясни ми това - откъснат от ескорта си кораб с кроноска принцеса на борда се крие в астероидния пояс на Бат, където по ,,случайност” ,,Саласт” се е прехвърлил преди няколко часа. Една-единствена разузнавателна сонда е изстреляна и открива крайцера, все едно на кораба е имало насочващ маяк. Не ме гледай подозрително, лично проверих колко сонди сме изстреляли.
Хекторианецът само изръмжа и Алек продължи:
- След безумна атака, единственото ценно нещо на борда - кроноската принцеса, е пленена и какво прави Амир? Вместо да се оттегли в базата си, където да обмисли ходовете си в играта по изнудване на кронската империя, той спусна информационна завеса и отчаяно се опитва да се свърже с другите кораби от флотилията.
Корбан се консултира с лаптопа си:
- Добре, командир. Да приемем, че си прав и съществува галактическа конспирация и скромната ни група се е натресла точно в центъра ù. Какво предлагаш да правим?
- Ще възстановим совалката и с нея ще избягаме от ,,Саласт”. От теб очаквам да поставиш под контрол скоковата решетка и да ни помогнеш за ремонта.
- А какво ще правим с момичето? Защото, доколкото те познавам, наумиш ли си нещо, трудно се отказваш.
- Ще я измъкнем. Все пак тя е тук, на кораба, а не на другия край на галактиката.
- Ако беше на другия край на галактиката, просто щяхме да отидем и да я приберем. Да я измъкнем от кораба е значително по-трудно. Преди двадесет часа принцесата е била прехвърлена в изолирания сектор на ареста.
Алек учудено повдигна вежди:
- Изолиран сектор?
Програмистът разпери и четирите си ръце и заприлича на вятърна мелница:
- Представи си куб от подсилена астрониева сплав с размери три на три метра. Четирите стени са отделени от останалите сектори с лазерна система с тройно подсигуряване, а петата е ирисов портал, пред който има подсилена охрана от службата за сигурност.
- Канализация, сервизни коридори?
- Няколко, но са с такъв диаметър, че единственото, което може да премине, е не по-голямо от дромиански зародиш.
- Колко време ще ти отнеме да блокираш лазерната система?
Този път хекторианецът се забави с отговорът си за да се консултира с лаптопа си:
- Зависи какъв начин за проникване ще предпочетем. Ако влетим с рогата напред, около едно денонощие, но ако решим да се промъкнем тихо, срокът се удвоява.
Алек се намръщи. Стоящия до него Лин Лао, който до този момент беше слушал безучастно разискванията, се размърда:
- Корб, а какво е положението с шестата стена. Доколкото съм запознат с тригонометрията, всеки куб има по шест стени.
Хекторианецът поклати глава:
- Има шеста стена, но не я споменах, защото освен че граничи с открития космос, по нея минават захранващите тръби на трета батарея и...
Програмистът замлъкна насред изречението, а бионецът довърши с усмивка:
- Която беше извадена от строя при последното сражение и най-вероятно захранването ù е изключено.
Хекторианецът изсъска нещо, което транслаторът му отказа да преведе и се озъби:
- Добре, умнико, да приемем, че успеем да проникнем в изолирания сектор. Единственото, което ще постигнем е, че ще разхерметизираме сектора. Дори взривната декомпресия да не убие принцесата и струята да не я отнесе в космоса... ти някога опитвал ли си се да облечеш някого в скафандър без неговото съдействие.
Командирът на командосите сви рамене:
- Това беше само предложение.
Арм вдигна ръка:
- Ако демонтираме аварийния генератор на изходния люк с известно рекалибриране, ще можем да създадем сдържаща полусфера и да избегнем разхерметизирането на килията.
Надочните плочки на хекторианеца се извиха предизвикателно:
- А какво смяташ да правим със сензорите по корпуса? Задействаме ли генератора, ще светнем на контролните монитори като факла.
Александър се изправи решително:
- В такъв случай ще разпалим пожар, на фона на който факлата ще прилича на кибритена клечка. Корбан, от теб искам да определиш място за диверсия. В ударната група ще бъдем аз и Арм. Лин?
Бионецът кимна: ,,Участвам.” Зад него Лари нетърпеливо подскачаше:
- А аз? Аз какво ще правя?
- Ти ще извършиш саботаж там, където Корбан ти каже.
Хлапето се нацупи:
- Все на мен се падат лесните задачи.
Алек пропусна мрънкането му и продължи с разпределението на задачите:
- Совалката трябва да се възстанови до един корабен цикъл, така че предлагам да приключим с разговорите и да се заемем с ремонта.
Наемниците се изправиха и се насочиха към повредения кораб, разпределяйки си в движение задачите. При Александър остана само хекторианецът:
- Командир, надявам се, че цялата тази акция не е продиктувана, защото вместо разума ти, говорят жлезите ти за вътрешна секреция. - видял недоумението, изписано на лицето му, Корбан побърза да уточни: - Имам предвид, че когато започнете да ,,мислите” от кръста надолу, ставате абсолютно неадекватни. Да не си посмял да погледнеш принцесата, защото ако Елен разбере нещо, ще ни изпържи всички, а ти ще си на дъното на тигана.
Алек се усмихна:
- Не се безпокой. Знаеш, че никога не смесвам личния си живот и бизнеса.
Програмистът махна с ръка и тръгна към совалката, но не пропусна да се заяде за последно:
- Да бе, разказвай ги на стария ми софтуер.
Кораб ,,Саласт”. Двигателен сектор.
Клонатът беше успял да проникне незабелязано на кораба. Беше се настанил в тесния отсек, където се намираше един от резервните пултове за управление на реактора. Помещението не се посещаваше от обслужващия персонал и даваше удобен достъп до корабната инфомрежа. Успя да локализира принцесата и започна да се подготвя да я освободи, но се наложи да коригира плановете си, когато я преместиха в изолирания сектор. Изучи конструкцията на ареста и скоро се убеди, че единственият начин за проникване е през външната стена. Имаше нужда от още информация и проникна в инфомрежата. Докато претърсваше инфомасивите, почувства, че нещо в мрежата се е променило. Изтегли виртуалната си личност и се издигна над хоризонта на инфоравнината. Под него инфомрежата заблестя подобно на сложен триизмерен лабиринт, разпрострял се из целия кораб. Десетките потребители проблясваха подобно на ситни звезди сред лабиринта, а над тях, подобно на някакви уродливи сепии, се носеха защитните програми. В този момент го видя. Беше почти незабележимо смущението, проникващо през единствения активиран комуникационен канал. Сегментите на бойния вирус се носеха подобно на миниатюрни кръвни телца из системата и се отлагаха върху възстановяващите се след последното сражение защитни системи.
Клонатът подтисна инстинктивното желание да избяга от постепенно заразяващата се инфосистема. Изстреля три сонди към заразените участъци и след няколко наносекунди получи нужната информация. Боен вирус от клас ,,Нощен убиец”, критичната точка на заразяване все още не беше достигната, но до седем часа щеше да бъде премината, а след това процесите щяха да се развият лавинообразно. Налагаше се бързо да преосмисли плановете си.
Оставаше по-малко от час до края на дневния цикъл, а Алек, въоръжен с преносим терминал, приключваше с последните тестове на системите. Ремонтът се беше оказал много по-труден от очакваното, но данните, които получаваше, показваха, че си е заслужавало. Енергосистемите на совалката бяха възстановени на осемдесет процента, а сборният процент на останалите системи приближаваше седемдесет. Едва ли биха преминали инспекторска проверка, но в бойни условия всичко над шейсет процента се считаше ако не за нормално, то поне за задоволително.
Редовете се размазаха пред очите му, клепачите натежаха и главата му започна да клюмва. Миг преди да удари чело в командната конзола, се стресна. Чувстваше се смазан. Разтърка очи и се огледа. Кабината на совалката приличаше на изтощена от обсада позиция. Лин спеше край оръжейната конзола, а Лари се беше сгушил в краката му. Арм прехвърляше някакви системни протоколи върху навигационната конзола, а на устата му беше застинала една постоянна прозявка, която с всяка изминала минута се разрастваше. Хекторианецът с пухтене се измъкна от сервизния коридор под палубата и изръмжа:
- Това е. Повече на ремонтната палуба. - обходи с поглед кабината, след което погледна хронометъра си: - Имаме нов петнайсет минутен прозорец, но не знам какво повече можем да направим. Всички се скапаха.
Александър извади аптечката, намери каквото му беше необходимо и я подхвърли към Корбан:
- Намери подходящ стимулант за всеки и им го инжектирай. До пет минути ги искам във форма.
Програмистът кимна:
- Не си се отказал от проклетото нападение.
Алек допря ампулата до врата си и почувства леко убождане. Докато бойният коктейл се разливаше из вените му, изпълвайки мускулите му с енергия и прогонвайки последните останки от сънливостта, се усмихна на хекторианеца:
- В никакъв случай, Корб. Не си заслужава да се отказваме след целия тормоз, на който се подложихме.
Хекторианецът кимна и се зае със задачата си. Инжектираните се надигаха, а в очите им блестеше изкуственият огън, разпален от стимуланта, който щеше да ги поддържа бодри няколко часа. Нямаше какво повече да обсъждат и се разпръснаха, за да се подготвят за предстоящата операция. След половин час ударната група се спусна в сервизната шахта, която трябваше да ги изведе до шлюзова камера. На две гравитационни платформи бяха натоварили аварийния силов генератор, захранващи елементи и допълнително оборудване, което им предаваше вид на един от многото ремонтни екипи, придвижващи се из кораба. Корбан, спотайващ се в совалката, следеше инфомрежата и ги предупреждаваше за активирани зони за наблюдение.
Достигнаха без проблеми до шлюзовата камера и излязоха на повърхността на кораба. В този момент осъзнаха мащаба на пораженията, който беше понесъл ,,Саласт”. Двигатели на ремонтни сервороботи и пламъкът на плазмени генератори проблясваха до хоризонта. Сред тях подобно на пастири се носеха платформите на ремонтните екипи. Въпреки усилията им, корпусът на кораба приличаше на преболедувал пурпурна шарка. По обшивката зееха малки и по-големи кратери, спомен от срещата с оръжейните системи на кроноския крайцер.
Алек махна с ръка и групата задейства реактивните си раници. Водени от Корбан, достигнаха до целта си, Арм и Алек задействаха плазмените резачки, а Лин Лао и последните двама командоси, оцелели от бойната му група, се заеха с монтажа на силовия генератор. След половин час изтощителна работа и четири напълно изразходвани акумулатора за резачките, бяха успели да изтънят обшивката до дебелина, която можеха да прережат за няколко секунди. Алек се свърза с хекторианеца:
- Корб, имаме готовност за преминаване към следващата фаза.
- Разбрано. Пригответе се за включване след три-две-едно. Сега!
Недалеч от тях обшивката се изду и се разкъса под напора на изригващ огнен фонтан. Лин активира силовия генератор и Алек почувства как вакуумът придобива плътност под действието на сдържащото поле. Кентавърът включи резачката си, но в този момент корпусът под краката им завибрира и сред едно от струпванията от сервороботи изригна втори огнен фонтан. Лицето на Лин се появи на дисплея на Алек:
- И това ли е част от нашата диверсия?
Алек сви рамене, но се сети, че е в боен костюм и побърза да уточни:
- Честно, нямам си понятие. Надявам се, че Корбан и Лари не са стартирали някаква верижна реакция. Арм, действаме!
Срязаха последния пласт на обшивката и Алек се скочи в зейналия отвор. Приземи се на пода и побърза да се изтегли към стената, доколкото позволяваше тясната килия, в която се беше озовал, за да освободи пространство за спускащия се Лин Лао и командосите му. Кентавърът остана на повърхността, за да охранява единствения им изход. Алек потърси принцесата. Откри я в единствения свободен ъгъл на килията. Момичето беше притиснало уста с ръка, а в очите ù се четеше пълно объркване. Алек свали шлема си и махна с ръка на бионците:
- Скафандъра!
Принцесата най-после възвърна способността си да говори:
- Мога ли да попитам какво става?
- Опитваме се да Ви измъкнем от тук и това е единственото уточнение, което ще получите на този етап. От ваша страна очаквам пълно съдействие. В противен случай... - демонстративно извади предварително подготвения зашеметител - ... ще се наложи да Ви изпратя в царството на сънищата.
Мей Ли пое подадения скафандър:
- Всяко друго място е за предпочитане пред тази дупка. Освен това усещанията след зашеметяване са ужасни.
От шлема в ръката му се разнесе пищящият глас на хекторианеца и Алек побърза да го постави на главата си:
- Командир, имаме проблеми!
- Защо ли не се учудвам. Докладвай!
- Нещо се случва с инфомрежата. Системните протоколи се сриват и имаше няколко претоварени енергийни възела, които се самоунищожиха. Мога само да предположа, че в инфомрежата е проникнал вирус.
- Компютрите са по твоята специалност. Какъв е другият проблем?
- Пътят ви за връщане е блокиран.
- Какво!!?
- Нещо със странна енергийна сигнатура се движи по маршрута ви и до няколко минути ще достигне херметината камера.
- Какво е това нещо? Не можеш ли да бъдеш по-конкретен?
- Съжалявам, командир. Това е всичко. Сензорите просто изключват, когато това нещо се приближи до тях.
Алек прехапа устни. Защо ли никога нещата не се развиваха по план? Огледа се - принцесата закопчаваше последните ключалки на скафандъра с помощта на един от командосите. Останалите очакваха заповедите му и трябваше да вземе някакво решение. Преди години, когато все още беше член на изследователския корпус, един от сержантите му беше казал: ,,Когато изборът ти е сведен до две лоши алтернативи, избери тази, която познаваш по-добре.” Преди да поведе останките от отряда си на пробив при боевете в астероидната крепост Ксанату. Потърси хекторианеца:
- Корбан, променяме плана. Излизаме през вратата на килията. Подготви се да я отвориш по мой сигнал!
- Командир, достъпът до системите на ареста е с приоритетни кодове. Проникна ли, ще загубя прикритието си и администраторите ще ме погнат.
- Корбан, нямаме време за спорове. Просто го направи! - обърна се към останалите: - Планът е прост. Убиваме охраната и пресичаме арестантския сектор. Атакуваме охранителните кули на изхода с гранати и си пробиваме път към основния коридор на сектор В. Ако сме достатъчно бързи, ще се справим. Въпроси?
Нямаше въпроси и Алек махна към надничащия от дупката в тавана кентавър:
- Арм, искам да се погрижиш принцесата да не изостава.
Кентавърът кимна и се спусна в килията, изпълвайки и малкото останало свободно пространство. Хвана принцесата и с едно движение я постави на гърба си. Алек кимна и застана до вратата на килията. Когато зад гърба му заеха позиция командосите, се свърза с хекторианеца:
- Корб, готови сме.
Вместо отговор, заключващият механизъм на вратата изщрака и бронираните сегменти се плъзнаха в стената. Александър се втурна срещу най-отдалечения страж. Простреля го от упор в лицевия панел. Стражът подгъна крака и се свлече, а Алек продължи напред, изстисквайки всичко от сервоускорителите на бойния костюм. Докато тичаше, извади две плазмени гранати. Освободи предпазителите им и ги запрати към стражевите кули. Първият взрив избухна в мига, когато се задейства сирената за тревога. Последваха нови взривове, сирената нададе отчаян вой и замлъкна, а няколко стражи се опитаха да се измъкнат от горящите кули. Бионците ги свалиха с точни изстрели и продължиха напред. Достигнаха вратата на арестантския сектор. Преди да потърсят Корбан, сервомеханизмите изсъскаха и вратата се отвори. Озоваха се срещу поредната ремонтна група, разглобяваща част от облицовката на коридора. Техниците уплашено се притиснаха към стените при появата им. Алек разпери ръце в успокоителен жест и групите бързо се разминаха. Видя как някой от техниците задействаха комуникаторите си, но не се опита да ги спре. Ако силите за вътрешна сигурност все още не бяха осъзнали какво се е случило, то командирът им заслужаваше да бъде публично екзекутиран. Свърза се с хекторианеца:
- Корб, навигация!
Кратко забавяне и в слушалките изписука тъничкото гласче на програмиста:
- Намирате се в сектор две Д. Продължете по коридора до гравитационния подемник и се спуснете до подниво три А. От там сте на около три минути от хангарите. А сега се затичайте, защото това, което ви следва, е на не повече от две минути от вас и бързо скъсява дистанцията.
Следвайки указанията на хекторианеца, достигнаха гравитационния подемник, но докато платформата се спускаше, нов трус разтресе кораба. Задействаха се аварийни сирени и подемникът застина едно ниво преди подниво три А. Алек отново се свърза с програмиста:
- Какво, в името на първопроходците, беше това, Корбан?
- Казах ви - инфосистемата на кораба е подложена на вирусна атака и постепенно се срива. Един от спомагателните реактори беше претоварен и се наложи техническата секция да освободят ръчно натрупаната енергия.
- Защо просто не изхвърлиха ядрото?
- Защото загубиха контрол над двигателния сектор.
Алек почувства как студени тръпки преминават по гърба му. Двигателният сектор беше сърцето на кораба. Това, което атакуваше ,,Саласт”, беше решило да го унищожи. Гласът на хекторианеца изсъска като камшик:
- Командир, побързайте. Вече не мога да ви направлявам, но това, което ви следва, е на минута от последната ви позиция.
Алек кимна и поведе групата по коридора, следвайки маркировката по стените и скоро откри това, което търсеше. Постави длан на заключващия механизъм и вратата се разтвори. Отзоваха се в един от спомагателните хангари на ремонтна секция, където група техници подготвяха две от ремонтните платформи за излизане в космоса. Нов трус, по-силен от предишния, разтърси кораба и едва не ги повали на пода. Положението определено се влошаваше. Алек посочи платформите, наемниците, схванали идеята му, кимнаха и решително се насочиха към платформите. Техниците благоразумно се отдръпнаха от пътя им. Зад гърба им вратите се отвориха и в хангара нахлуха три бойни друида и отряд демони в тежки енергийни костюми и ръбатия черен глиф на вътрешна сигурност върху гръдните панели. Алек и бионските командоси се опитаха да ги забавят, докато кентавърът задейства двигателите на една от платформите. Под прикритието на друидите демоните се разпръснаха, заемайки позиции из хангара. Алек чу как двигателите на платформата се стартираха и докато изстрелваше поредния пълнител към скъсяващите дистанцията демони, извика на бионците да се оттеглят. Метна последната му останала граната и се хвърли към потеглящата платформа. Енергиен заряд го удари в гръб и по дисплея му запремигваха предупреждения за претоварване на щита му. Второто попадение го накара да залитне, а третото почти го повали на пода на платформата. Стисна перилата и докато се опитваше да се изправи, изръмжа:
- Арм, ще ни последват.
Кентавърът пусна единия контролер и извади безоткатния си гранатомет:
- В никакъв случай.
Изстрелът му улучи резервоара, втората платформа избухна в ярко огнено кълбо и ударната вълна помете настъпващите демони. Форсирайки двигателите, напуснаха ремонтната секция и отново се отзоваха в открития космос. Обстановката отвън коренно се беше променила. Сервороботите бяха изчезнали а върху обшивката зееха два нови кратера с нажежени до червено ръбове. В близост до двигателния сектор се издигаше пулсираща колона от прегряла плазма. Насочиха се към изстрелващите тръби и Алек потърси отново хекторианеца:
- Корбан, отвори люка на скоковата решетка!
Върху тъмния корпус се появи светъл правоъгълник, към който се насочиха. Арм плъзна платформата през скоковата решетка и я приземи до совалката. По рампата се спусна хекторианецът и заразмахва ръце:
- Побързайте! Едва удържам управлението на решетката.
Алек скочи от платформата и докато помагаше на принцесата да слезе, изръмжа:
- Какво стана с мистериозния ни преследвач?
- Загубих го, когато...
Алек не разбра кога хекторианецът е загубил телеметрията, защото вратата, свързваща хангара с коридора, се отвори. Вместо светлините на коридора, сега се виждаше само многопластов мрак, сякаш вратата водеше не към вътрешността на кораба, а към открития космос. Чу как Лин Лао изкрещя към бойците си да заемат отбранителна позиция и с едно движение освободи предпазителите на оръжията си. Събитията се развиха с мълниеносна скорост. Мракът се изля през вратата и плазмени мълнии пометоха бионските командоси. Последният залп удари Лин Лао, срина защитното му поле и разсече бронята и гръдния му кош, оплисквайки близкостоящия кентавър с кръв и вътрешности. Прозрението се стовари върху Алек подобно на мълния. Сграбчи момичето, притегли го като щит към гърдите си и притисна дулото на ,,рапира”-та към шлема на скафандъра и изръмжа:
- Вие сте знаела, че е по петите ни. Затова толкова лесно се съгласихте да ни последвате. Непозната енергийна сигнатура, по-тъп съм и от балардов картоф.
Момичето, притиснато в прегръдката му, кимна:
- Мислех, че по някакъв начин ви е принудил да му съдействате.
- А сега бихте ли му заповядали да прекрати атаката. Бойният ми костюм е клас ,,Мародер”, а не лек бионски камуфлажен костюм. Стреля ли, ще имам достатъчно време, за да Ви пръсна мозъка из целия хангар.
Принцесата махна с ръка, мракът се стопи и клонатът се материализира. Оръжието му сочеше пода, но Алек поклати глава:
- Съжалявам, принцесо, но ще се чувствам много по-спокоен, ако му заповядате да се изключи.
Беше ред на Мей Ли да поклати глава:
- Не мога. Той е Първият...
Глуха експлозия я прекъсна и подът под краката им завибрира. Зад гърба им хекторианецът тихо просъска:
- Командир, трябва да направим нещо. На този кораб му остават броени минути.
Сякаш в потвърждение на думите му корабът потръпна, сякаш отчаяно се опитваше да извърши хиперскок, но някаква невидима котва го задържаше. Алек превключи на честотата на групата:
- Корб, Арм, влизайте в совалката и я подгответе за излитане!
- Какво ще правим с Лин Лао?
- Лин е мъртъв, Корб, няма живи роднини и ако си прав, нека ,,Саласт” бъде погребалната му клада.
Хекторианецът кимна и се оттегли към совалката. Без да изпуска клоната от поглед, Алек започна да отстъпва бавно назад, но момичето в ръцете му започна да се дърпа и го принуди да спре и да изръмжи:
- Какво си мислите, че правите, Ваше Величество?
- Опитвам се да спася живота и на двама ни. Ако Хиес почувства, че е загубил контрол над ситуацията, то ще ни атакува, въпреки риска за живота ми. Дори да позволи да ме качиш на совалката, със сигурност вече има план как да я повреди, за да не напусна кораба.
- Тогава го изключете!
- Казах ти, той е Първият и няма да приеме подобна команда, докато съм заплашена.
В коридора засвириха аварийни сирени, а високоговорителите започнаха да подават неспирен поток от команди. Алек изръмжа:
- Нека се качи, но ще има достъп само до товарния сектор. Надявам се, че това ще го задоволи.
Алек отново отстъпи назад и този път принцесата не се възпротиви. Преди да влязат в совалката, Мей Ли махна с ръка и клонатът тръгна бавно напред. Така отстъпвайки, групата им навлезе в совалката. Люкът на товарната рампа се затвори, Алек и момичето влязоха в командната кабина и наемникът спусна разделителната преграда. Настани принцесата в креслото, в което беше седял Лин Лао. Закопча коланите ù, и зае мястото си зад пилотажната конзола. Задейства стартовите двигатели и подаде команда за излитане. Ускорителната решетка в тръбата за изстрелване запремигва, натрупвайки енергия. ,,Саласт” се разтресе за пореден път, но този път смущението не утихна, а само спадна до постоянна, мощна вибрация, която бавно започна да разрушава инфраструктурата на кораба. Совалката навлезе в скоковата решетка в мига, когато основният реактор достигна критична точка на натоварване. Ядрото му се сви, след което рязко се разшири, поглъщайки кораба с яростта на освободения плазмен огън. По корпуса на кораба изригнаха десетки плазмени колони, които се сляха и ,,Саласт” избухна. Една от плазмените колони проблесна за миг по-ярко от останалите - щурмовата совалка беше успяла да извърши скок.
© Иван Тодоров Todos los derechos reservados