Упрекват ме, че съм черногледа и проклета! Не съм, бе!!! Просто съм реалистка! Да речем, ей я онази дебелана от третия етаж Гинчето! Като слиза по стълбите и с памук в ушите я чувам как пуфти като локомотив. Прилича на диня! Така се е окръглила! Ама защото яде!!! И все се оплаква колко е зле, каква беднотия я гони, как в къщата и с трън да се завъртиш, нямало какво да се закачи. Обаче аз наблюдавам! По два пъти на ден влачи пълни торби с провизии. Народа е казал,”Тая шия не е от туршия!” Направо не мога да я понасям – хем лъже, хем дебела, хем се оплаква. Като съседката й Капка. Тя пък тънка като фуражна царевица! Как пък не качва ни грам, бе! А разправя, че яде! От сутрин до вечер! Не се уморява да плюска и нищо да не й се лепи? Не мога да я понасям! Надянала някаква дреха, а тя се ветрее около нея. Все едно е бостанско плашило. Но и то ще е като миска, сравнено с Капка. Па кой и тури това име? Каква капка е тя? Самоходна тояга! Гъне се като маркуч! Току виж, някой недовиждащ я награб ...