ПРОКЛЯТИЕТО НА ЦВЕТЯТА

На днешния ден имаше празник, честваше 60-годишен юбилей.

Цвета стана рано, нещо неприсъщо за навиците ѝ. Както обикновено си направи прическата, облече дантелите, които ѝ бяха запазена марка и сложи накитите с бисери. Не че денят беше по-особен от другите, навиците ѝ не ѝ позволяваха да не изглежда добре.

Първо трябваше да почерпи колегите от работата. Беше запазила места в местния ресторант и всички си поръчваха и ядоха на корем. Накрая ометоха и празничната торта, за която бе дала една повече от прилична сума. Наред с подаръците, които получи, ѝ връчиха и букет от разкошни цветя. Но незнайно защо той ѝ заприлича на трънения венец на Христос.

Обожаваше цветята. Всякакви – пролетни, летни, есенни… Само и само да бяха подредени в букет. Дори изискваше от обожателите си да ѝ подаряват. Не се и замисляше, че тяхната красота е от ден до пладне. Откъснати, те бяха загубили връзката си със земята и това, което ги правеше живи.

След работния ден следваше събиране с най-близките ѝ приятелки. Малкото, които ѝ бяха останали верни в тоя живот. Дали заради характера ѝ, който беше повече от особен, или просто така беше предречено да се случи, но губеше приятелите си един по един. Не се сещаше да сметне колко прави две и две, и да намери най-малкото общо кратно. Може би така щеше да установи, че причината се крие единствено в нея.

Отново ѝ поднесоха цветя. Тежки лилиуми, наситени с още по-тежък дъх на мъртва материя.

Денят най-сетне приключи и жената уморено се прибра в самотния си апартамент. Разположи букетите в старинните вази, които не бяха толкова ценни, колкото носеха емоционалния заряд на времето, и се приготви за нощна почивка.

Не спа добре. От сгъстения аромат на вече повехналите цветя, се събуди с главоболие и позиви за повръщане. Отдаде състоянието си на преумора и преекспониране на емоциите, съпровождащи я през нейния ден.

Но когато на среща след два-три дни с най-добрата си приятелка изпадна в истерия, заради забележката ѝ, че е закъсняла и се стигна до скарване, се замисли. Цветята! Причината се криеше в тях. Те изпиваха жизнените ѝ сокове и енергия, и ѝ носеха само отрицателни преживявания.

Когато на другия ден потърси извинение за поведението си и заяви, че ще изхвърли букетите от стаята си, защото са започнали да вехнат, приятелката ѝ само отбеляза:

– Когато тръгнеш да откъснеш цвете, то не крещи и не се дърпа, но те проклина. И точно това проклятие е причина за последвалите неудачи в живота ти. Затова аз предпочитам живите цветя, които не ги отделят от корена им. Така съхранявам психиката си и съм в мир със себе си. А откъснатото цвете е обречено да бъде захвърлено на боклука. След ден-два-три… То става ненужно и излишно. Същото е и с хората. Докато държиш на тях, те се разлистват и разпръскват най-нежни чувства. В момента, когато прецениш, че са ти излишни, нещата се преобръщат и понякога не водят до добър край. Затова пази живи цветята, както и отношенията си с приятелите, за да се чувстваш и ти добре, Цвета!