„Искам ли? Не искам ли? И да искам, и да не искам вече се уговорихме с Мартина да идва след училище у нас. Абе, аз какви й ги мисля на тая Мартина... ще й спре дъха ако разбере. Само веднъж да ми дойде тука. Първо филм, после ще си говорим за книги... Стефи ми каза, че обичала да чете фентъзи. Е, не, майка ми, пак звъни - пети път днеска, а е само един часа."
- Пепи, маме, да си направиш нещо за ядене като се прибереш. Чу ли?
- Да, добре!
- И да не стоиш много на компютъра.
- Да, добре!
- Обичам те! Айде, бягай!
- Да, добре!
„Ооох, пак тая, майка ми. Направо не мога повече да издържам. Тя ще ми каже колко да седя на компа. Тя ще ми каже какво да си правя за обед. Аз гости ще посрещам. Мартинка... Мартинка..."
„Какво са да взема? В днешно време толко неща... ейййй... станах като старите баби. Все едно съм раснал в социализма. Добре, че баба ми я няма тука. Еййй, голяма лепка е тая жена. Честно! Бисквити Мираж или бонбони Фигаро? Бисквити? Бонбони? Когато и да дойда все има много хора в ...