30 мин за четене
6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - каза Ана и спря изведнъж, загледана към входната врата.
- Добре ли сте, госпожо Огъст? - попита Хари.
- Да, всичко е наред. Просто не съм идвала от толкова време и всичко ми е някак странно.
Тя постоя около минута, сетне с решителна крачка тръгна напред. Хари отключи вратата и тримата влязоха в широкото преддверие.
- Нагоре. Зная, че е някъде там - възрастната жена тръгна по стълбите и Хари предположи, че ще завие към стаята с повдигнатия под в края й. Карла стъпваше мълчаливо редом с тях, като в изражението й се четеше силен страх.
След като изкачи стъпалата, Ана наистина зави надясно и влезе точно в тази стая, през отворената й врата.
- Господи, тук е. Вече го усещам много силно. В тая ста ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse