ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
(по действителен случай)
Реката пресичаше целия град от край до край и минаваше през много интересни места. Беше препасана с много мостове, някои от които - много широки. Бяха ги направили заради хората, но по някои от тях минаваха и коли.
Преди много години облякоха стените ù с каменни плочи. А тъй като водата в нея беше малко, покриха и дъното ù с някакви други плочки. И реката се превърна в един тесен канал – широк колкото една голяма човешка крачка и дълбок около две човешки педи. Бистрата вода виеше тънката си снага и гордо се плъзгаше между плочките.
Още с влизането ù в града, реката завиваше покрай една голяма градина, в която имаше няколко шатри. Лятно време там се събираха много компании – реката се упойваше от аромата на печената скара и красивата музика, която звучеше навън. Но нямаше време да се спира – продължаваше пътя си на изток, където градът свършваше. Трябваше да го прекоси...
Реката си течеше бавно и се оглеждаше. Но вече не можеше да вижда много неща ...