Пролетен зов

24 abr 2021, 20:24

Prosa » Relatos, Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

586 2 1

Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пролетен зов

Искате да прочетете повече?

Propuestas