Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.
Направих си сутрешното кафе и макар че не обичам да пия кафето си сама, се запътих към терасата, която също бе огряна от слънцето и се настаних в люлеещия се шезлонг. Отпуснах се в тишината и удобния стол, загледана в градинката пред къщата.
Всяка есен я засаждам с луковици на лалета, минзухари, нарциси, иглики и ето сега забелязвам, че трудът ми е възнаграден с красотата пред мен.
Кокичетата вече ги няма, игликите са цъфнали в различни цветове. Божура вече е подал главички, а нарцисите жълти се усмихват на слънцето и разпръскват красота. Камбанките, пораснали високо, всеки момент ще разтворят листа и ще приютят рояка
работливи пчелички, които са накацали на цъфналата върба.
Ето живота и красотата от него. И тази година възкръсва пре ...