Пролетта на сърцето ми
Първа част
Пролет, април, раззеленяващ се Балкан, ухание на цъфнали дървета и цветя – това бе първият ѝ спомен за него. Всеки ден тя минаваше по един и същи път за работа. Всеки ден минаваше покрай къщата с красивата градина, къщата, в която живееше мъжът, който щеше да се превърне в мъжа на живота ѝ. Но тя още не го знаеше.
След време, когато се опитваше да си припомни как започна всичко, не можеше с точност да определи, защото той я беше забелязал пръв. И когато я бе забелязал, я бе пожелал. Тя си спомняше как в един момент осъзна, че всеки ден вижда в градината, покрай която минава, един младеж. Понякога го виждаше само когато отиваше, а често и когато се връщаше от работа. Всеки ден, точно в часа, в който тя минаваше по улицата, той беше там и я наблюдаваше. Привидно спокоен, сякаш не заради нея е там, той седеше на пейката и погледът му я следеше.
Когато и тя го забеляза този топъл поглед завладя съзнанието ѝ. Тези тъмни очи, които не я оставяха да мине без ...