Здравей, скъпи виртуален приятелю! Пиша ти днес, защото исках много да ти споделя, как един сън ми помогна да простя на баща ми, който ме беше изоставил. Ще се опитам да ти го разкажа възможно най-кратко. Знам, че ти също си имаш своите лични драми. Всичко започна така: „Стоях си в къщи когато телефонът иззвъня. Получих новината, че баща ми е починал. Затворих смълчана, опитвайки се да асимилирам, какво точно усещам в момента. Да, изпитвах тъга, но тя не беше за него. Как можеше да страдам за един човек, който практически не познавах. По-скоро страдах за изоставеното дете, което цял живот си задаваше въпроса „с какво не бях достатъчно добра за теб“. Знаех защо майка се беше развела с него, но аз какво общо имах с тази работа. Бях едва на четири, когато той си би камшика. Всеки контакт с него през годините, винаги се осъществяваше от мен. Като че ли го карах на сила да ми бъде баща. „Трябва да дойдеш на погребението!“ беше казала братовчедка му по телефона. И за какво ми беше да ходя, н ...