ПРОШКА
Улиците са пусти като изоставен храм.
Целият град е съсирена кръв на времето.
Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.
Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си.
Очите ми бродят вместо хората. Преминават през сгради, градинки и виждат твоята къща. Вратите са заключени, но погледът им прониква през тях.
Ти плачеш. Пия от сълзите ти и се моля.
© Венцислав Todos los derechos reservados