Тя не е нещо, което можеш да дадеш по задължение, а само когато си готов... 
  Прошката не е само думата "простих", а усещане за лекота. Непочувстваните думи се усещат от отсрещния като хлад, сковаване, но не и като прошка. Машиналното изричане на "Простих!", не дава лекотата, която съгрешилата душа очаква, не дава и свобода нито на уж простения, нито на уж прощаващият.
  Прости и отмини, не се обръщай, ако отсреща е твой враг. Прости и забрави, когато пред теб съществото те е наранило умишлено, знай - от слабост е или за първична защита. Прошката, дарена на злото,  за него е объркване, безсилие, а за теб преднина, победа. Прости и прегърни, ако от прошката ти се нуждае твой близък и я очаква с трепет, с тягостно мълчание.
  Всяка прошка е сила, преодоляване на собственото его, не глуповатост, не унижение. И не казвай: "Под достойнството ми е..."! Самата прошка е достойнство, силата, на което малко хора притежават. Повечето от тях само изричат, но не прощават. Когато не можеш да простиш от сърце, значи душата ти не е дорасла да го стори. Не я насилвай да прости! Насила прошка не става...
  Прошката окуражава неволно съгрешилия. Прошката е като обвинение за безскрупулния. Прошката е стъпка към съвършенството, към което се стреми душата.
 Хората трудно се научават да прощават. Егото им пречи и не им позволява да видят в прошката възвисяване над дребните човешки страсти, вместо унижение.
  Прощавайте и продължавайте напред, необременени от тъмни напластявания в душата си!
  Прощавайте, че простено да ви бъде!