Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим. Вселената ще се погрижи за начина. Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето. А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще. Прошката е подарък за нас самите. Тя ни освобождава от миналото, от някогашните преживявания и взаимоотношения. Като простим на себе си и на другите, ние наистина се освобождаваме. Прошката носи невероятно усещане за свобода. Често трябва да си простим за това, че сме се примирявали с болезнени преживявания и че не сме се обичали достатъчно, за да се махнем от тези преживявания. В известен смисъл да си жертва е чудесно, защото всички останали са отговорни, а ти нямаш никаква възможност да промениш нещо. Много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен. Трябва да стъпиш на собствените си крака и да поемеш своята отговорност. Затова: обичай себе си, прости си, прости и на другите и живей в настоящия момент. И ще видиш как старата горчилка и болка се свличат от плещите ти, как се разделяш с тях и как дверите на сърцето ти се разтварят широко. Когато излизаш от пространство, изпълнено с любов, ти винаги си в безопасност. Прости на всички. Прости на себе си. Прости на всичко, което ти се е случило в миналото. Ти си свободен. "Няма как да пропуснеш нещо или някого, защото си жив. Ако живееш в миналото, ти не се наслаждаваш на случващото се сега, защото винаги ще ти се иска то да е по-различно от онова, което е. Да не се наслаждаваш на настоящето, означава да живееш в миналото и да бъдеш полужив. Това води до самосъжаление, страдание и сълзи."
|