Площадите по целия свят бяха препълнени. Всички гледаха глухо огромните видеостени и чакаха. Всички хора, до един, бяха навън - събрани. Чакаха Водача.

Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статута на бог. Който му се противопоставеше беше наказван, затова и никой не го правеше. Всички го следваха. Съзнателно или сляпо, но го следваха и бяха на път да го последват до самия край.

Тръпнещата световна публика видя лидера си. На всички видеостени по целия свят се появи образът му. И той заговори...
- Граждани на света, дойде денят, от който толкова се плашех и исках всички заедно да избегнем. Уви - оказа се, че човечеството се проваля. Величието ни си има граници и ние стигнахме техните предели. И то на каква цена?! Огледайте се! Какво виждате? Възвишени сгради, триумф на архитектурния ни гений! Създадени, за да ни помагат и да правят живота ни лесен и удобен. Прекрасно! Но ние се намираме в гробище, граждани! Всичко това бе постигнато не без да загубим нещо... Кога последно сте виждали природата? В пълната ù красота и дива необятност? А колко време ви е отнело, докато намерите място, където да я видите? Знам, събратя, такива места не са останали. Всичко е погълнато от нас и нашия безумен стремеж за развитие. Ние сме паразити, смучещи безпощадно от плътта на нашата майка земя, докато цялото й тяло не изсъхне обезобразено. Все още, обаче, не всичко е загубено. Тя е още жива и ние можем да я спасим. Но отново идва времето за жертва, която трябва да бъде направена. В случая - саможертва. Ние, съграждани, трябва да умрем. Всички. В ръцете си държите пликовете, които получихте. Отворете ги и ще намерите хапчето, което ще излекува тежките рани на нашата умираща майка. Нека поне веднъж загърбим себе си и направим нещо, което наистина ще бъде за добро. Последвайте Водача си - към спасението!

След последните думи Водачът поднесе едно от смъртоносните хапчета към устата си и го глътна. Лицето му се изкриви в смъртна гримаса и той се строполи на пода. Всички гледаха празната видео стена. Нямаше паника. Нямаше дори и капка съмнение, в когото и да е от хората. След няколко секунди, които бяха нужни, за да приемат съдбата си, всички, сякаш като едно цяло, глътнаха хапчетата. Цялата земя потръпна от емоцията, която обзе всички умиращи едновременно хора. Всички до един - хора, охрана, ръководители се строполиха задружно, безжизнени върху земята, която искаха да спасят. Целият свят заглъхна и се оттегли. Всичко опустя. Земята беше залята с трупове, които щеше да прибере, за да се излекува. Всичко беше перфектно и съвършено.

Двама човека издърпаха Водача, без това да се види на видео стените. Помогнаха му да се изправи.
- Е, как мина? Колко човека ме последваха? - Каза той с изпълнен с надежда глас.
- Всички. - Каза единият.
- До един - Потвърди другият. - Целият свят умря. Само ние сме живи.
- Значи успяхме! Наздраве за успеха, другари мой!
И тримата надигнаха чаши, които бяха поставени на масичка до тях, и отпиха едновременно. След миг паднаха на пода. Този път завинаги.