27 ene 2019, 22:36

Простички мисли на един обикновен човек – 17 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
1946 8 15
15 мин за четене

 

 

За да вървиш напред, не бива да поглеждаш назад. Всичко, което вече е зад гърба ти, вече си го минал. Върнеш ли се, то ще те задмине и тогава, ще трябва да догонваш две неща - настоящето и миналото. А така, ще изостанеш от бъдещето, което за някого, вече ще е зад гърба му...

27.01.2019

 

 

Мисля, че всичко е прекрасно, когато не си сам. Поне в сърцето си. Защото умът забравя, душата се отчайва, духът се срива, но ако не е угаснало пламъчето на Любовта и Надеждата в сърцето ти, значи все още виждаш света в цвят. Все още се радваш на светлината и за теб нощта, е време за мечтание и блянове, а не лепкав и студен и поглъщащ мрак...
Никога няма да бъдеш сам, докато всеки твой сърдечен удар, е за любим човек, за скъпи хора и същества. И тогава и само тогава, ще знаеш, че винаги ще има "утре", че винаги, ще помниш и ще помнят теб и винаги ще те има. И никога няма, да бъдеш сам.
You Will Never Walk Alone!
24.01.2019 г., Бургас, 7.17 ч.

 

 

УСЕЩАНЕ ЗА ТЕБ
Понякога хората не разбират какво става в душата ти, затова искат, да я извадят. Някои от любопитство - ей така, да я разгледат и после ще я метнат нейде настрана, други от състрадание - сякаш виждат, че гори и бързат, да я изкарат навън, за да я изгасят.
Има и такива, които правят това пресметливо, надявайки се, твоята, "опитомена" от тях душа, да им служи вярно и до гроб за нечисти цели и манипулация.
Онзи, който наистина успее, да те усети, никога няма, да докосне грубо душата ти, а напротив - ще я обгърне със своята, за да те стопли и за да знаеш, че не си сам, че си нужен и скъп за друга, подобна душа...
Тогава, в точно този момент, ще си напълно сигурен, че ти си два пъти поне по-готов, да сториш същото за този човек и няма сила, която да те спре, дори и рискът, да изгубиш душата си. Ала тя всъщност никога няма да бъде изгубена, ако си познал нечие толкова дълбоко и всеотдайно докосване до нея, защото именно в това докосване, е скрито нейното Спасение...
21.01.2019 г. , Бургас 21.59 ч.

 

 

ДУМИ СРЕД ПЯСЪКА
Нося се като писмо в бутилка сред океана и се надявам, да не се разбия в острите скали на мрачен и каменист бряг. Ще е хубаво, ако спра в златистия пясък на някой красив плаж и най-важното от цялото това пътуване е, бутилката, да остане цяла. Защото, счупи ли се тя, писмото, дълго пазено в нея, ще изчезне безвъзвратно. И тогава, какъв ще е бил смисълът от преживените бури, от дните на безветрие и безпаметен дрейф, какъв ще е бил смисълът от щастието, което съм изпитал от всеки мощен порив на попътния вятър?
20.01.2019, Бургас

Трябва да сте наясно, че времето не раздава оправдателни присъди, а само смъртни..

20.01.2019 г.

 

 

Имам нужда от капчица Обич в цялата тази ежедневна каца с катран...

18.01.2019 г.

 

 

Казаха ми, че трябва да гледам с насмешка на проблемите, затова започнах да се шегувам с онези, които ми ги създават и да ги иронизирам и те ми се обидиха на мига. Какво нещо е силата на хумора, нали!

27.01.2019 г.

 

 

.. и моят край започва отначало.
А може би, е рай,
Щом всичко в мен е бяло?
Или до бяло нажежено е
Сърцето ми, стопило всяка тежест...
А може би, наистина е рай,
Щом някъде ей там - сред бялото,
Виждам точката, поставена за край
И се надявам, тя, да е ...началото.
Кирето

11.01.2019

 

 

Ако Любовта е солта на живота, то когато я няма, някой непрекъснато я насипва в раните ни, за да не забравяме чрез болката, че сме още живи...
Кирето - овкусяване на чувствата

10.01.2019 г.

 

 

Най-дребни и незначителни са хората, които пречат на големите мечти на другите...

10.01.2019 г.

 

 

Красотата на сезона според мен:
Неотра зима е.

08.01.2019 г.

 

 

БЕЛИ СТРАНИЦИ
Има хора, които приличат на книги - разгръщаш страниците им, четеш, удивляваш се, възклицаваш, намираш у тях по нещо у себе си. А други, са сякаш като дебел бележник, но с бели листи. И там разгръщаш, прелистваш, търсиш, но не откриваш нищо. Дори случайно изпусната драскулка с молив, или химикалка няма. Чисто, беличко, но...празно.
Затова предпочитам, моята книга, да е пълна с живот и смисъл. Нищо, че кориците й отдавна са измачкани и поизтрити, някои листи от нея са откъснати нарочно, но онези, които съм оставил в нея, означават много. И по тях, можеш да разбереш, дали книгата си струва, да бъде прочетена, или хвърлена в огъня за подпалки. И в двата случая, ще си прочел поне един ред от нея. Ще си изпитал задоволство, възхищение, или тъга, може би дори гняв...
Всеки ден е важен. И във всеки един ден, пишете по нещо в своята. Така другите ще знаят един ден, дали животът ви, е имал смисъл, или прилича на дебелия бележник с белите, но...празни листи.
08.01.2019 г. , Бургас, 12.23 ч.

 

 

Който иска да живее вечно, трябва да е готов да умира безброй пъти...
06.01.2019 г.

 

 

Човешкото сърце може да понесе повече, отколкото човешкият ум може да разбере. Затова страдаме от тази парадоксална липса на комуникация...

05.01.2019 г.

 

 

Относно двойнствената природа на нещата:
Понякога, може би си съвсем близо до /к/рая.

05.01.2019 г.

 

 

Мога да изгубя почва под краката си само ако я насипят върху мен. Но дори и тогава, духът ми, ще лети свободно и някъде от високото, ще се надсмива над цялата тази суета...

05.01.2019 г.

 

 

Илюзиите са хубаво нещо. Стига да не са твои.

05.01.2019 г.

 

 

Малките радости са нещо като репетиции за идването на щастието. Тъжното е, че може да са стотици хиляди, а спектакълът, да бъде отлаган и отлаган...

02.01.2019 г.

 

 

Колкото до хората - в маските, които си слагат има повече човечност, отколкото в тях самите...

02.01.2019 г.

 

 

Да си добър и да обичаш - това са най-жестоките наказания в света на алчността, покварата и душевното късогледство...

02.01.2019 г.

 

30.12.2018 в 3:27 ч. ·

Научих се, да слагам край.
И да не моля за отсрочка.
Дори в бленувания рай,
Подир "амин" поставят...точка.
Така де, краят уж е край,
Но всичко някак, се проточва.
Отново ад, отново рай...
От нервна - към обикновена почва...

 

 

За мен, да срещна умерени трудности означава , нещата да са станали невъзможни.

29.12.2018 г.

 

 

И ако всичко е Любов, то светлината е неин носител...
Кирето

28.12.2018 г.

 

 

Важното е, винаги да бъдеш поне на една светлинна секунда...от мрака

28.12.2018 г.

 

 

Когато обичаш, си сляп за очевидното. Когато се разочароваш, ослепяваш за всичко останало...

27.12.2018 г.

 

 

Несподелената любов наподобява на екзекуция с отровна инжекция. Първата степен е, да си инжектираш тъга - това те замайва и те омаломощава. Втората - пускаш във вените си отчаянието, което те парализира. И третата - смъртоносната съставка - самотата. Тя те доубива....

26.12.208 г.

 

 

Когато човек мечтае, сякаш оставя дрехите си и влиза в един безкрайно чист вир, пълен с Обич и светлина. В този момент е най-защитен и най-обичан и от него зависи, дали ще излезе обратно на брега, за да ги облече отново, или ще се потопи безвъзвратно в дълбокото...

26.12.2018 г.

 

 

Мислите ми, приличат на премръзнали врабченца, които кацат на твоя прозорец и звънливо чирикат, защото знаят, че ще отвориш и ще им оставиш вкусни зрънца. После, ще се отъркалят весело в снега, натрупал на перваза и въздухът, ще се насити с искрящ сребърен прашец. Ти ще се усмихнеш и ще им помахаш с ръка. Птичетата ще отлетят, гонейки се щастливо някъде из клоните на дърветата, а дланите ти, ще се отбележат върху снега на прозореца и вятърът тихичко, ще замете следите от цялото пиршество...
Кирето - зимни размисли и копнежи

22.12.2018 г.

 

 

Понякога в капчица тишина има повече смисъл, отколкото в поток от красиви, но празни думи...
22.12.2018 г.

 

 

 

Истината не е във виното. Тя е в чашата прекрасен и дъхав миг опиянение, споделен с любим човек. Истината е във веселото пращене на дървата в камината, в оранжевите отблясъци по лицата на двама ви. Тя е в топлата и нежна прегръдка и в обещанието на устните, че този миг, ще продължи до дълбока старост. Истината е в предаността към магичния звън на тази наздравица, която пълни сърцата догоре, както пенливото вино изпълва чашите на две обичащи се нежно човешки същества. Истината е в това - да вярваш в топлинката на огъня, който гори вътре във вас и да заспиваш в прегръдката на човека до теб, защото какво е хубавото вино без една красива и истинска Любов...
Кирето, 22.12.2018 г. , Бургас 21:18 ч.

 

 

 

ЛЮБОВ ЗА ВГРАЖДАНЕ
Стените, които издигаме между нас и другите, може и да спират набезите на нежелани от нас персони, но през последните години сякаш стават все по-високи и по-високи. Дотолкова, че не виждаме какво се случва отвъд огражденията, а така – съдим дребнаво за хората и им бием черния печат, без дори да им дадем шанс да покажат, дали са добронамерени, или наистина го заслужават. Дори живота си, сме разделили на територии, в които важат рестрикции и ограничения за движение на хора, ресурси, идеи и възгледи. Изграждаме военни бази в ума си, за да нападаме тоя, или оня, несъгласни с нашия мироглед, или тези - затъмняващи яркото слънце на нашето закостеняло его. Повишаваме своето ниво на сигурност, но заспиваме все по-тревожни, невротизирани и с нарастващо чувство за безпокойство. Наблюдаваме хората, воайорстваме дори в душите им, в мечтите и в тайните им и се опияняваме, когато успеем, да научим нещо пикантно, което би ни дало мъничко власт над другия. Превръщаме се самите ние в камери за денонощно видео наблюдение на чуждия живот, забравяйки за нашия. Забравяйки за близките си хора, за приятелите и познатите си, защото сме се вторачили в идеята, да контролираме света около нас.
Границите между душите ни, стават все по-добре охранявани, не допускаме и пиле да прехвръкне, без да има необходимия набор от документи, удостоверяващи пред егото ни, дали субектът е надежден и заслужава, да премине.
Постепенно, дори ставаме мнителни към любимите си хора, все повече от тях започваме да вкарваме в графата „ненадеждни”, да ги подлагаме на тестове и внезапни проверки и така късаме жизненоважните нишки, свързващи ни с тези хора.
Започваме да се страхуваме не от смъртта, а от това – да оставим своите строго охранявани затвори-души, в ръцете на онези, от които сме ги пазили ревностно с цената на изгубени приятелства, с цената на изгорено до основи доверие и с цената на изкореняването на всяко стръкче, поникнала случайно Обич...
Съществуваме сред бодливата тел на своята мнителност, обсебени от идеята за свръх безопасност и пълна стерилизация на контактите ни. Именно съществуваме, вместо да живеем.
А как само, ми се иска, съвсем легално да остана завинаги в нечия душа. Без виза, без разрешително, без да се крия. И без страх, че ще бъда изхвърлен с черен печат, да не влизам никога повече. Искам да остана там, където, ще бъда желан, но не като гост, приютен от вежливост, а като любим и скъп човек, когото няма да пуснат да си иде никога. И да няма никакви камери, стени и граници.
Искам само Любов. Без ограничения. Без условности. Без удостоверяване.
Любов без страх и която никога няма да ме остави да си отида...

Кирил Ганчев /Кирето /, 20.12.2018 г., Бургас, 17.32 ч.

Хората се делят на: такива, на които не им пука за теб. Такива, на които ти пука за тях. Хора, за които на теб не ти дреме за тях. Хора, на които си им скъп. Общото между тези светове е, че обичам всички...

19.12.2018 г.

 

 

 

Има неща, за които не бива да се говори. Такива, за които смисълът е в това - да не ги споменаваш, защото съдържат в себе си всичко. Има и неща, за които и да приказваш непрекъснато, няма смисъл. Същото е и с хората...

19.12.2018 г.

 

 

Рушенето на ограниченията на ума не е вандалски акт, а необходимост. Вандалски акт е, когато си изграждаш нови и ги натрапваш на останалите...

17.12.2018 г.

 

 

Топлината не идва от огнището, а от Човека до теб. На сърцето не са му нужни дебели цепеници метнати в огъня, за да го сгреят, нито горещи обещания. Не са му нужни пламенни клетви, които приличат на мокри дърва - изпълват всичко със задушлив дим, но не се запалват.
Достатъчна е една прегръдка, за да си отговориш, дали винаги, ще ти бъде топло и уютно с някого, или зимната виелица, ще заличи стъпките, направени един към друг... в снега...
Кирето - размисли за зимата и за топлинката, която остава...

16.12.2018 г. , 22.05 ч.

 

 

 

Алчност е, когато имаш всичко, но искаш и останалото. Любов е, когато имаш всичко, което в останалото го няма и друго не ти е нужно...

14.12.2018 г.

 

 

Нося се като перце по вятъра и си мечтая и се надявам, то да спре в твоята нежна и любяща ръка

14.12.2018 г.

 

 

Там, където свършва логиката започва Жената.

07.12.2018 г.

 

 

Това, че съм човечен не ми помага много. Особено сред зверове.

19.01.2019 г.

 

 

Кирил Ганчев / Кирето /, избрано : декември 2018- януари 2019

 

 

 

 

 

 

 

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за споделените мисли, Кирил!
  • Благодаря ти, братле Безжичен! Старая се, да създавам неща, които да носят съвсем простички и обикновени послания към другите. Да са пълни с Обич и надежда. Това ми стига. Поздрави сърдечни!
  • Струва си, Кире, много си струва да продължаваш. Защото само хората, които мислят за другите, дори без да ги познават, създават истината за нашия живот.За какво е всичко останало и суетата човешка? Ние сме за толкова малко тук. Нека сме свободни от суетата. Независимо, че древнитете са казали :" Omnia vanitas"!
  • Здравей Люси! Първо да се извиня като мъж, ако е прозвучало като дребнаво заяждане. Никога не съм влагал зла, или дори лоша умисъл в нещата, които пиша. Това е хумор в най-чист вид. Все пак, ако си се почувствала засегната, то приеми моите почитания!
    Петре, Приятелю, благодаря ти много за топлите и искрени думи! Щом един Човек е разбрал написаното, това е повече от успех. А ако са повече, това е вече докосване до душите на другите!
    Благодаря ви - Люси, Петре! Ще ви очаквам отново тук!
  • Хересаха ми повечето мисли. С изключение на клишето "Там където свършва логиката започва Жената." Такива мачо шегички за изключително вредни. Да не говорим, че са и неверни. Наблюдавала съм много мъже с инфантилна логика.
  • Прочетох всичко. "Любов за вграждане" е...
    ...ти си казал всичко там.
    Бъди жив, Кире!!!
  • Пак заповядай, Светле / Contessa / ще има скоро още. Посъбрах малко архив от мисли. Поздрави и на Теб - Илияна! Бележникът се попълва постоянно, така е, човек не бива да губи ритъм! И най-важното - да има живот!
    Поздрави, Бат Стойчо! Стопли ме с тези слова! Задължаващо е, но ще се постарая непрекъснато да вдигам нивото! Благодаря ти сърдечно!
    Наде, надявам се, да съм докоснал нещо хубаво у всеки, който ги е прочел! Подравче!
    Брате, Безжичен, ако наистина успявам, то това е защото искам, да дам на хората нещо красиво от дуата си. И ако наистина си струва, ще продължа... Поздрави сърдечни!
    Ники, подготвям я! Дори две са, остава да отделя пари, знаеш как е. Все пак, си е инвестиция. Поздрави, братле!
    Светле / Сисидара /, правилно си усетила -нещата са смесени. И доста тъжни...
    Дари, бъдещето ще покаже, дали миналото си е струвало... Поздрави на всички,Приятели! Бъдете здрави и се обичайте!
  • Да, така е. Миналото е пропаст, която е погълнала много бъдища.
    Прочетох всичко и пак ще те чета, защото си зрящ
  • Кире,както винаги си ужасно прав!
    Но тук усещам хем тъга, хем романтика,хем нещо влюбено...
    Различни са. Не са просто констатации, а са констатации е емоция
    Поздрави на моренцетооооооо
  • Браво! Чакам книгата!
  • Пак, и пак! Въображение, мисъл и стил! Прочетох с огромно удоволствиие. Кире, ти си толкова своеобразен автор, че винаги изненадваш! С "простички" мисли!
  • Всичко друго, но не и "простички мисли".
  • Моите почитания за насладата която доставяш с размислите си!
    Поздравления, Кирил!
  • Много добри размисли! Житейският бележник не трябва да е празен. Той може да е оръфан и стар, но аромата му е с дъх на живот. Благодаря!
  • Поздрави, Кире...
    Беше ми много интересно да прочета...
Propuestas
: ??:??