Простички мисли на един обикновен човек - 5
Най-лесно е да затвориш една страница, когато тя е първа или последна...
Животът е свободно падане... нагоре, когато го живееш като птица.
Никой не бива да знае какво чувстваш в миговете, в които не усещаш нищо, защото тогава си най-уязвим...
За да се превърнеш в слънце за някого, трябва първо тъмнината в теб да изчезне...
Умът може да дава или да отнема Живот. Той продуцира всичко онова, което тялото трябва да свърши…
Можеш да изгубиш равновесие и когато везните се накланят в твоя полза. От главозамайването...
По-добре експлозия от чувство на негодувание, отколкото имплозия от чувство за вина..
Никой не е сам, когато има Любовта на поне един Човек...
Понякога, за да стъпиш на здрава почва, е достатъчно да се удариш в дъното...
Свестните хора се броят на пръсти, затова не губете с лека ръка приятелството им. Всеки път, когато хазартно проигравате отношенията си с такъв човек, все едно губите пръст. Накрая може да се окажете дори без ръце...
Не можеш вечно да отлагаш сблъсъка с реалността.
Онези, които знаят какво правят, обикновено го правят така, че никой да не узнае...
Не знаеш какъв човек си, докато другите не ти кажат. Зад гърба ти...
Разумен Живот може да съществува само там, където има здрав разум. В противен случай, всичко бива покварено, задушено или загнива от липсата на смисъл за съществуване.
Никое сърце, в което има поне една капка Любов, не бие напразно...
Най-малоумната форма на отчаяние - да се оставиш на милостта на враговете си...
Хората рядко намират причина да си кажат нещо добро, но за кавга винаги намират повод и без да има причина...
Понякога Свободата ражда чудовища, чрез които робството и злото се възпроизвеждат отново...
Голата истина лъсва и когато на лъжата ù съблечеш дрехите.
Ако всички пътища водят към Рим, предпочитам да вляза по един от тях като гладиатор, а не по друг - окован като обикновен роб...
Единствено човешката лудост тежи непоклатимо на мястото си...
Някак си не върви да преминеш границата на чуждото търпение и да искаш статут на бежанец...
Кирето, 09.09 -27.09.2013 г., Бургас
© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Никой не е сам, когато има Любовта на поне един Човек..."
"Никое сърце, в което има поне една капка Любов, не бие напразно..."
Това са моите откраднати нещица
макар всичките да ми харесват. Твоите простички мисли за пореден път са пъстрички мъдрости 
-
Танче,
материалът е на сто процента сух, отлежал и с доказани качества, подходящ за здраво дюшеме
Поздравче
Роси,
у всеки от нас дреме поне един мъдрец. Все пак, най-добре знае това нашият зъболекар
Поздрави!
Сиси,
има и такива мигове, махмурлукът не прощава и на най-добрите.
Поздравче!
Сър Димитри,
Капка по капка и...море от Любов.
Ако Ти кажа,че не съм стъпвал на тази гара, ще повярваш ли?
Поздрави!
Ивон,
поздравявам всеки, който е доловил смисъла на казаното. Това значи,че е стигнало предназначението си...
Поздрави!
Лина,
Ти притежаваш умението да виждаш отвъд дребните детайли, затова усещаш от половин дума какво искам да кажа!
Поздравче! -
Поздравявам те!
-
"Никое сърце, в което има поне една капка Любов, не бие напразно...".
Мъдро казано...!!! Капка по капка... и...!?!?
Поздрави на Бургас! Имате нова Морска гара - красива ли е? -
Миговете, в които не усещаш нищо......Има ли такива?
Страхотни са , Кире, както винаги!!! -
Пак съм тук! Поздрав!
-
Все се спирам пред твоите "простички мисли", Кире.
Те обикновените мъдреци все простичко се изразяват.
Поздравления! -
Колко са простички, е трудно да се каже, но са истински!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
в никое сърце, в което има поне капка любов, не пресъхва океанът от нея...
Поздрав!