Просто една мечта… Една-едничка… Единствена…
Тя чакаше този момент от много, много време… От толкова много, че не помнеше колко точно… Бе го сънувала стотици пъти… Стотици пъти бе мечтала за него… Стотици пъти си представяше как той най-накрая ще дойде…
Оставаше малко… Тя беше нетърпелива и притеснена едновременно. Знаеше, че щом излезе там, ще забрави за притеснението си. Доста пъти ù се беше случвало да се притеснява напразно… Просто… Мечтаеше, чакаше и се надяваше… Докато малко преди дългоочаквания ден всичко рухна… Мечтата ù се стопи… Или по-точно… стопиха мечтата ù… Те… Решиха, че тя няма нужда да го прави точно в този ден… Точно на важния ден, а той наистина беше важен… Когато намекнаха това, тя просто рухна… Всичките ù части отказваха да го приемат… Тя го искаше толкова много, че когато ù казаха, че има голяма възможност да не стане, тя просто не издържа. Това не можеше да се случва… Това беше нейната мечта…Всичко, което бе искала… И го бе искала толкова много...
Не знаеше какво ...