Просто мислите на една романтичка
Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,
по-добре не четете повече.
Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее един романтичен човек. Човек, който с удоволствие бих убила по милион и един начина. И не мислете за това като за шега, защото си е истина.
Никога досега не съм срещала някой, който да харесам. Като приятел и човек може би, но никога дори като временен партньор. Май вината си е в мен. Нямам очаквания, не искам нещо невъзможно – просто някой да бъда до мен и да ме разбира. Дори и да не си романтик, пак искаш това, нали? Нали знаете онова чувство на самота, докато сте сред тълпата? Ето от това чувство искам да избягам. Искам някой, който да махне шапката ми невидимка и да ме превърне в значителна част от живота си. Опа, романтичката се обади.
Приказките са приказки, защото никога не стават реал ...