kotte (Надя Цветкова)
12 43
15 abr 2007, 21:43

Просто обичам 

  Prosa
1230 0 10
1 мин за четене
 Това беше поредният обикновен ден. Поредното кафе с приятелка. Нищо необичайно... докато не й разказах последните ми преживявания с него, преди да си замине. Започнах с думите
- Знаеш ли какво... бях с него... в пълния смисъл на думата.
- Как така? - попита тя - Та ти не си такава!
- Да, но него много го обичам, знаеш.
- Но... той замина. Как се чувстваш?... Защо го направи???
- Защото това исках. Свикнала съм да получавам това, което искам, знаеш. И точно това стана. А относно това как се чувствам... в момента не знам. Някак си всичко ми е малко безразлично. Нещо стана с мен.
- И сега какво? Какво ще правите? Заедно ли сте?
- Какво?! Та той е твърде далеч... Там той не е сам. Не съм искала нищо от него. Не сме си давали напразни обещания. И двамата сме наясно, че няма смисъл.
- Как си го позволи, след като знаеш, че ще се върне при нея?
- Той не говори за нея пред мен, знае, че ме боли.
- Но тя съществува, а ти си била просто така!
- Не бях просто така... Той ме обича, знам го. Въпреки, че ми го е казвал само веднъж за всичките 4 год.
- Не мога да те разбера... И сега какво? Подържате ли връзка или всичко отново приключва?
- Пишем си. Разбрахме се като си дойде, след 2 год, да отидем на море. С компания или сами, не сме решили още.
- Две години?! Как го каза само... Все едно е утре!
- Ами, знаеш ли... не е толкова далече.
- И ще чакаш само него?!
- Нямаме уговорки. Това аз го решавам, но знаеш, че ще го чакам... Сърцето ми е негово.
- Какво ти става?! Разбираш ли какво си причиняваш???
- Просто обичам.

© Надя Цветкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??