Просто   повярвай!

  Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица  Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.

Когато бях дете, мразех сестра си. Тя беше тийнейджърка и, разбира се, интересите ни се различаваха.  Аз мислех за игра, а тя за приятеля си. Мразех го. Той отне сестра ми! Говореше ù разни истории за мен, които не бяха верни, но тя и родителите ми му повярваха. Оттогава бях сам!

В десети клас се влюбих в момиче на име Лаура. Тя имаше прекрасна коса с къдрици, които просто не можеш да забравиш. Но, разбира се, аз не бях единственият кандидат за сърцето ù. Лидерът на училището Брат искаше просто да стъжни живота ми и да ми отнеме момичето, което той дори не обичаше. Така и стана, той бе с Лаура. Гледах ги всеки ден как се държат за ръка, прегръщат се и си прошепват мили думи на ухо. “ Това трябваше да съм аз! “ Мислех си през всяка една минута, в която ги виждах.

Завърших училище. Дипломирах се, родителите ми и сестра ми бяха там, това ме радваше. Но злата усмивка на гаджето на сестра  ми (а вече неин съпруг) ме отвращаваше. Той ме зяпаше и ми се присмиваше в лицето, не издържах, взех микрофона и си излях гнева към него. Чувствах се толкова малък сред тази зяпаща ме публика, но пък усмивката му изчезна. Замени се със зъл и коварен поглед, смразяващ душата на всеки.

В този момент се изчервих от срам, погледнах Лаура, целунах я и просто си тръгнах!

Тичах безцелно и бягах към реалността. Видях синьо-зелена светлина и в главата ми беше само “ Какво е това?“, приличаше на портал, на магия. Нямах какво да губя и просто преминах. “Там” беше толкова красиво, дори Лаура бе там, незнайно как, но я видях. Беше като ангел. Тя си тръгна и това беше последният път, в който я видях.

На другия ден се събудих от силен шум, идващ някъде от тавана. Качих се по стълбите и стигнах до покрива на сградата, а там стоеше един мъж,  ядосан, тъжен, тропащ по моя таван!

Помолих го да спре. Не биваше! След моето възражение той изрече някакви странни думи и се появи Касандра - вещицата, за която се говореше. Не знаех, че тя съществува, мислех, че е просто безмислен разказ. Тя ме прокле да бъда нисък, гърбав и грозен мъж до края на живота си. Единственото спасение беше любовта на живота ми да ми каже, че ме обича! “ ТОВА Е ЛАУРА”, помислих си аз.

Започнах да я търся под дърво и камък, но не я намерих. Откъдето и да мина, ме наричаха Файсрънг. Мразех това име, защото то ме правеше да изглеждам глупав. И явно името бе приятел на гърбицата. И нея мразех. Мразех всичко. Обичах само и само Лаура.

Изминаха години.  Нямаше и следа от мечтата ми.

Изминаха още години. Семейството ми отначало ме търсеше, но вече бе приело факта, че ме няма. Чувствах се пренебрегнат.

Тогава се появи една фея, на име Бейлис. Беше толкова красива, имаше криле и прекрасно лице. Когато изрече името си, просто изтръпнах! Тя каза, че ще ми помогне, бях благодарен, че я има! Тогава разбрах. Обичах Лаура, но нея я нямаше в толкова труден момент за мен, в който имах нужда от нейната помощ, а Бейлис бе там! Не ме остави дори за миг, но пък нямаше признаци за любов. Не мислех, че дори ще го спомене.

Една сутрин ми донесе закуска в леглото. Попитах  я защо, а тя отговори, че иска да ме попита нещо.  Каза “ Обичам те безкрайно много”. Погледнах я, но нищо не стана! Помислих си “Къде е грешката?!“ Тогава тя довърши “Е, как е?  Мисля да го кажа на едно момче”. Каза го развълнувано, а аз бях потресен. Мислех, че това е моят шанс!

На другия ден тя дойде при мен и ми каза “Обичам те безкрайно много!“. Помислих  си, че отново иска съвет, но не. Тя каза “Благодаря ти, че ме изслуша вчера, сега вече знаех как да ти призная чувствата си!“. Изтръпнах. Магията падна и тя видя истинската ми външност. Обичаше ме още дълго, както и аз нея!

Създадохме семейство, имахме момиче и момче. Момиченцето се казваше Магдалена, а момченцето Майло. Те бяха моят живот и още са!

Един ден се почука на вратата, отворих, а там ме чакаше Лаура. Сълзи потекоха от очите ми, не можех да повярвам, но когато тя изрече думите “Поздравления! Чух хубавата новина! Съжалявам, че не те поздравих по-рано за семейството ти, но с Брат също се оженихме“  и се изсмя в лицето ми. Брат я бе превърнал в зла душа, точно като него. Бях посветил 20 години на Лаура за нищо! Тя избра злото пред този, който истински   я обича.

Върнах се вкъщи при Бейлис, казах ù, че е била стара приятелка, не споменах за преживяното.                                                                                           Ходя да виждам семейството си, но все още съм в този свят. Как да не съм? Той е по-красив и по-истински от реалното!

И до днес не съжалявам, че минах през портала!