4 мин за четене
Когато преди година написах разказа „Страх“ търсех оправдание. Оправдавах своето неверие и липса на религиозно упование. Най-лесно мога да се оправдая с духа на върлуващия атеизъм в който съм възпитан в оная епоха. Прагматичното ми образование едва ли е достатъчен довод, както и семейната среда. Вероятно всички тези фактори са допринесли за „атеистичните“ ми чувства. Но дали са само те?
Винаги съм се присмивал на религиозното въодушевление и вярата, че някой или нещо може да те спаси. Струваше ми се и продължава да ми се струва толкова наивно. Желанието да наблюдавам и да си обяснявам закономерностите в живота за мен е в противоречие с лесното обяснение, което дават религиите. Вероятно то носи много по-малко главоболия и един лесен и достъпен начин да разбереш света, но за мен не е достатъчно. Аз исках много повече. И до сега бягам, като дявол от тамян от лесните и достъпни животоописания. Не са за мен.
Но защо, тогава толкова ме вълнуват въпросите за вярата? Нали те не са истински, на ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse