Провалът на „Големия проект“
Беше неделя надвечер. Гостите, които бяхме поканили на обяд, както обикновено се получава, се застояха и си тръгнаха преди час. След като помогнах на жена си да разтребим масата (понякога върша и подобни подвизи) се качих в кабинета си. Запалих цигара и тъкмо да включа компютъра звънна телефона. Не този, записан на мое име в телефонния указател, а другия, чийто номер знаеха само близки приятели. Вдигнах слушалката и чух гласа на моя добър приятел господин Йозеф Паул от Пасау.
Бяхме се запознали по време на моето дълго пребивание в тогавашната ГФР. А нямаше и как да не се запознаем, защото в Пасау беше нашият терминал за първите МЕЖДУНАРОДНИ РО-РО превози по река, доколкото знам, не само в Европа, но и в света, в и от който ежедневно пристигаха и заминаваха десетки наши автомобили, а на специализираното пристанище акостираха четирите уникални РО-РО кораби.
След подробни проучвания установихме, че ако искаме да разчитаме на качествен и коректен сервиз, ремонт ...