Животът беше четири стени и малък прозорец, притискащи го неумолимо около себе си, ала той чувстваше присъствието й в празната стая.

Усещаше я в милувката на течението ,промъкващо се през открехнатата врата. Виждаше лицето й оформено от сенките, преплитащи се в ъглите на помещението, подгонени от дневната светлина, процеждаща се през прашния прозорец срещу него. Причудливите форми и движения, породени от този танц на светлината й мрака, го оставяха без дъх и той ги следваше унесен от красотата на изящните им превъплъщения. Пристъпи на пред и усети уханието й ,носещо се около него . То го върна към спомена за свежата трева под краката му, за цветята окичили с благоуханието си косите й, за нежната магия породена от силата на докосването й. Сякаш отново можеше де се огледа в блясъка на очите й, сякаш можеше да чуе гласът й ,подканващ го към меките сладки устни ,между които излизаше. Сякаш споменът можеше да се превъплъти пред него в нещо реално от плът и кръв. Сякаш животът можеше да се повтори и да върне загубения миг на спокойствие й топлина. Сякаш можеше да бъде себе си отново ,макар да му бяха останали сама голите стени и запрашения прозорец гледащ към света.