Прозрачен затвор

Част 3

  В прозрачната стена имаше врата като стена. Тя буквално се сливаше със стената. Той бутна дръжката и влезе в помещение цялото с бели плочки. Имаше мивка с чешма и огледало, после следваха две тоалетни банки. Кольо направо нахълта в първата. Облекчението дойде с въпросите в главата му. Как се появи това помещение? Как надписа светна когато му се приходи до тоалетна? Когато приключи той се зами на мивката и се загледа в огледалото. Лицето му бе станало малко по-бледо. Това няма логика, нали вече няколко часа го грееше слънце, но лицето му бе бледо. Може да е от преживяното, помисли си. Тогава от банката до тази, в която бе той се чу водата от казанчето. Врата се отвори и от там излезе едно момиче. Кольо я погледна с почуда. Тя също го погледна. Боже, да не би да има още някой тук.

 - Коя си ти? – попита Кольо. Момичето бе значително по-млада от него. Той беше 38 годишен, а тя изглеждаше на не повече от 22 години. Кафявата и коса бе в лошо състояние рошава и очевидно отдавна не сресвана. Тя беше само по черни бикини и черен потник. Малки пъпчици леко опъваха потника ѝ вместо гърди. Момичето го погледна сънено и поклати глава, след което тръгна към обратната страна. След втората тоалетна банка Кольо съзря друга мивка. Момичето застана там и се изми.

 - Ей, - той тръгна към нея но когато стигна до тоалетната банка някаква невидима преграда го спря – Чуваш ли ме? Коя си ти? Къде сме?

Тя отново го погледна тъжно и каза открехвайки нейната врата:

 - Ние сме в „Края“, наслади му се...  – след което потъна в нахлуващата светлина през вратата ѝ. Когато врата се затвори тази чат от тоалетната отново изчезна със светлината идваща от отворената врата. Какво се бе случило? Къде изчезна това момиче? Коя бе тя? Какво е „Края“? Все повече въпроси...

Следва...