Част 14
Прозрачния затвор бе празен и мрачен заради времето навън. Кольо се беше свил в един ъгъл и гледаше навън. В този момент съжаляваше, че беше предизвикал да го накажат. Ако не беше останал в розовата тоалетна сега щеше да има книга за четене. В далечината над морето проблесна светкавица. Но от друга гледна точка, това което беше видял или си мислеше, че е видял го озадачаваше още повече. Какви бяха тези същества? От къде идваха и защо сме им? Дългокосото момче, му беше казало, че ги е виждал. Но дали беше истина? Бай Георги очевидно беше много изплашен, той даже не му обели и дума. Директно си излезе. Кольо се изправи, сега надуши мириса от тялото му. Определено имаше нужда от баня. Той почна да крачи напред, назад мислейки какво да прави. Как да се махне от тук, в мислите му постоянно изкачат мисли за Мая. Любимата му Мая! Какво ли прави сега, дали и тя го мисли? Колко ли и липсва? Той си я искаше, искаше да е в прегръдките ѝ. Да се целуват нежно, да се докосват нежно, да се сл ...