На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим,
но и за да изплуваме от дълбините на мълчаливата мистерия...
Намираме тръпката, която ни поддържа живи,
крием се в прегръдката на покоя, за да намерим себе си...
оглеждаме се в звездите, където се крие космосът...
... за да превърнем сълзата в диханието на сърцето...
което ни спасява от смъртта...