Purgatorium, Част пета
Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ гръд. Тия студентки хич не се свенят. Бе свикнал с лесните си победи над наивните момичета и те бяха спрели да го вълнуват. Диреше нещо предизвикателно, нещо, което ще го накара да се гордее и да завладее уважението на колегите си. Да им покаже какво може наистина и кой е всъщност.
Инстинктивно усеща, че скоро ще му се отдаде добра възможност да спечели слава и почести. Консултантът му по небесна политика му бе споменал в последното посещение, че Небесната кохорта, Пантеона, който управлява се готви да дезертира и Сатанаил предусети, че скоро ще може да докаже на всички могъществото и черната си сила. Потриваше доволно едрите си, обрасли с черни косъмчета ръце при мисълта за това, което го очакваше.
Има само едно неясно обстоятелство. Един въпрос, който се надига все повече и не му дава мира. А именно дали ще успее да грабне академичната палма, най-високата награда за най-успешния и отличен дипломант, който завършва Небесния Университет. Едно отличие, което му бе безусловно необходимо за да се докаже по един безапелационен начин като заслужил и незаменим лидер. Опасението му си има и конкретен образ в лицето на най-блестящия и неподатлив на съблазни дипломант. Обикновеният, но свръх ерудиран дипломант Йехова не блестеше със скъпи дрехи и луксозни возила, живееше в обикновено общежитие за дипломанти и нямаше претенции да бъде забелязан на всяка цена. Но инстинктът на Сатанаил му подсказваше, че може да намери един наистина опасен и силен враг в лицето на невзрачния дипломант.
Отлепи гурелясалите си очи и с мъка фокусира обстановката около себе си. Голото тяло в леглото му не го изненада. Не виждаше лицето ѝ, но можеше да предположи как изглежда с размазания вечерен грим. Това дупе не е лошо, помисли си Сатанаил, след което го изшляпа и изгони притежателката му без много да се церемони. Младото момиче се облече сконфузено и като прибра набързо нещата си напусна бързо луксозното жилище. Освободен от присъствието ѝ той загърна мургавото си мускулесто тяло в мек кашмирен халат, пресегна се и удари властно звънеца с който викаше прислугата. Поръча на дотърчалия Оргич, млад и неопитен хвъркатко нещо леко за закуска и щедра кана със зелев сок за изтрезняване.
Оргич произхожда от бедно и безимотно семейство. Затова е принуден да прислужва на заможни студенти, вместо сам да се образова. Това не му пречи дълбоко в себе си да мечтае и той да завърши един ден, макар и не толкова престижен университет или колеж. Но Оргич е реалист и добре знае, че мечтата му минава през здрава и изтощителна работа. Затова внимава да не разочарова настоящия си работодател и бързаше да му угоди по всякакъв начин. Пък и трябва да си признае, че получава по-добра заплата от другите прислужници. Разточителния Сатанаил не се скъпи, стига да получава своята доза комфорт и по някое и друго ласкателство. А бъдещия дявол бе голям любител на ласкателствата и похвалите от всякакъв калибър и вид. Младия прислужник се старае много, въпреки, че по някога му се налагаше да извършва и неприятни задачи, като това да напъди някой досаден многознайко от жилището на Бляскавия или да потърси качествен коновлак, едно вещество, което бе забранено за употреба поради силния си опиумен ефект и опасната зависимост, която предизвикваше в употребяващите го. Тези свойства на дрогата не притесняваха ни най-малко господаря му, който пушеше с удоволствие уханните цигари и не рядко смучеше със замечтан вид лулата си на обществено място.
И тази сутрин Оргич поднесе обилната закуска, придружена с голяма кана зелев сок, направо в спалнята, подготви топлата вана с уханни масла и стипчиви соли. Докато господарят му се киснеше блажено с трета цигара коновлак Оргич изглади ризата, претърка копринения костюм с влажна четка от най-фина камилска вълна, лъсна и без това лъщящите лачени обувки и зачака смирено още заповеди.
В този ден на Сатанаил му предстоеше нещо наистина важно. Бе дошло времето да се представи пред изпитната комисия, която бе призвана да прецени достатъчни ли са знанията му и дали в пълен обем познава и може да приложи материята за която се подготвяше вече пет години. Не че Бляскавия си беше давал много зор и бе залягал усърдно над книгите. Усърдието не бе сред най-силните му страни. Но щедростта му бе за отбелязване и се бе постарал да плати добре на рошавия професор Теодористик с блестящите алчни очички. Това го успокояваше до някъде, въпреки, че не можа да намери начин да повлияе поне на още един от тричленната комисия. Академик Теофил Аркан знаеше, че е непробиваем. Но третия от комисията изведнъж бе отказал на куриера и това не му даваше мира. Професор Ловенкор бе хабилитиран едва минала есен и никой не знаеше нищо за него. Живее уединено, никой не го е виждал из университетските локали и си оставаше пълна загадка, дори за студентите му. Описваха го, като леден айсберг, с хладна и непробиваема физиономия. Дали не направи грешка, като се опита да го подкупи?
Това не обезсърчаваше напористия красавец, който бе решен на всичко за да получи заветното звание – Магистър на Небесните науки. Ако трябва ще провали всичко и всички, в най-горещия адов казан ще ги навре, но ще се справи. Винаги е минавал през трупове и така е постигал и най-гнусните си цели.
И сега ще го направи и той знае това добре. Какво бяха някакъв жалък академик и един непревзимаем, но незначителен професор пред неговата нескончаема амбиция за власт!? Само да посмеят да му попречат. Ще видят те какво са адови мъки!
Следва продължение…
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados