Разказът е по идея от песента на Sting – Desert rose.
Таксито ме отвеждаше към летище „ Орли”. С тези задръствания в Париж, ако не бях предвидил по-ранното тръгване, сигурно щях да изпусна самолета. Валеше топъл летен дъжд, капките се стичаха по стъклата на колата. Отворих малко прозореца. Исках да усетя за последно въздуха на френската столица. Тук прекарах десет години, едни от най-успешните в моя живот. Но сега се връщах там, в моята родина. В Мароко при корените си.
Гледах колите, гледах хората, бързащи под дъжда. Това щеше завинаги да остане в мен като един прекрасен спомен. Но имаше един друг спомен. За едно момиче, за една жена. Сания, жената, която обичах и при която се връщах. Прекрасното цвете на пустинята. Тя беше в сънищата ми, в мечтите ми.
„- Ахмед, Ахмед да отидем край развалините – каза Наби на седналия на земята младеж.
- Не мога, Наби, искам да почета още. Трябва да уча.
- За какво ти е? Богати сте, баща ти ще те научи на неговия занаят.
- Аз зная почти всичко в заная ...