С последни сили се добра до оазиса и животоспасяващата вода. Потопи се в нея, пиейки жадно, на големи глътки, рискувайки да се удави, а през полуотворените му очи се прокрадваше надеждата.
И този път оцеля. Трудно, но оцеля.
Постоя известно време във водата, за да възвърне силите си, след което бавно се изправи и запъти към сянката на финиковите палми. Оазисът не веднъж го беше приютявал и спасявал от пустинното слънце, но нещо в него липсваше. Въпреки молбите към Аллах, така и не поникнаха цветя. Никакви, дори за тръните беше трудно да виреят.
На следващия ден, отпочинал, се качи на камилата и тръгна в неизвестна посока.
Дните тук бяха еднообразни като пейзажа и човек губеше представа за времето и разстоянията. В далечината забеляза странно петно, открояващо се на фона на пясъците.
- Хм, какво ли би могло да е това? - помисли си бедуинът, вървейки към него.
В нищото, насред Сахара, обектът, привлякъл вниманието му, започна да придобива очертания.
- Сигурно е Фата моргана - продължаваш ...