ПЯСЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Едно тасче отгоре – за делниците. Едно тасче отдолу –
за празниците. И става Пясъчен Часовник. Пресипва
пясъчният часовник празниците и делниците от едната
си половинка в другата. И докато горната се изцежда -
долната се напълва. После долната става горна.
И кой знае дали това не е пресипване от пусто в празно.
После празното става пусто. И така нататък...
Додето някоя по-едра песъчинка не заседне по средата.
Беше една ужасно мокра есенна вечер. Стига бе! – виках си. – Стига с тия пясъчни часовници и мокри есени. Мисли за онази, другата есен – топлата и слънчевата. Онази, нашата есен. Преди двайсет и пет години. Пясъкът проскърцваше под острите й токчета. Жълтите алеи бяха станали златни. А пърхащата в ръката ми малка ръка научи един самотник, че няма нищо по-хубаво от самотата, когато не си сам.
Поспрях и се закътах с полите на шлифера да запаля, когато ме сепна тих приятен глас: ...