Десет години. Толкова минаха от началото на славния епос. На историята отбелязала бележити и не толкова светли мигове. Величави падения и крушения.
Борба.
Неспирал конфликт, който бележи началото и края, На времето, на пространството и на всичко онова, което го запълва и осмисля.
Мисъл. Има ли я? Кой е нейния носител? Логоса ли, или оная клета материя, която все се стреми да се подреди и да победи Хаоса? Или самата тя носи целия смисъл? Нима корена на тая категория не говори достатъчно добре, коя е изначалното, вечното, святото.
Картината на оня тъмен и страшен Хаос и неговото непознаване винаги е плашел. Затова ние искаме да го осветлим, подредим и да си го обясним. Затова издигаме несъществуващи парадигми, които да ни успокоят и да внесат ясното и ред. Логоса е една такава парадигма, божество за неуките и Изначало за вярващите. Дали е необходим? Трябва ли ни и още колко ще се уповаваме на спокойната му подреденост? Или съвсем скоро ще го заместим и ще стане ненужен?
Въпроси. Търсения ...