ПЪКЪЛ V
- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.
- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.
- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?
- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му?
- Нямам навик да запомням лицата на всички нещастници по пътя си. А и един ли е само!?
- И при мен не сработи защитата. Чак след като спомена името ми сякаш ме удари с чук по темето. Отдавна ли е паднал?
- Отдавна! Какво значи „отдавна“? – бащата отпи ядно от халбата си – По дяволите, няма ли студена бира!? Арая!
Юпитеровата весталка, видимо поостаряла дотътри натежалото си тяло.
- Викате ли ме – поклони се повече по навик, отколкото от респект.
- Няма ли студена бира, Арая? И защо съм принуден да пия тая пикня, по дяволите – изговори властно, но веднага смени тона – Нали се разбрахме да не ми се кланяш тук.
- Хладилника не смогва да охлади бирата в тоя пек. Ще сложа няколко бутилки в камерата – оправда се жрицата и имитирайки ...