По тротоара край изпънатата едноетажна сграда, про­тегнала се по "Прибазарна" улица, до третата врата по реда от страна на Главния Болградски проспект е винаги пъл­но с народ. Тук се е втиснало малкото магазинче "Галанте­рия". Пред ниската врата на галантерията непрекъснато се събираше дълга редица, хорска опашка от върволица разно- езични купувачи. Самата "Прибазарна" улица широко пресича проспекта покрай набоклучения площад заедно с бавно раз­сипващата се изоставена с десетилетия почерняла църква и се смъква надолу към гьола. От едната страна Главният прос­пект с предпазлива дъга заобикаля оръфаната църковна сграда, отблъсква се от ветровитата мършава автогарич- ка с вечно крякащи, скандални касиери и се простира чак до военния "городок" по Табакския път. Другият край на прос­пекта се опира в ярко блестящия сребристобял окръжен съ­бор - красавец с просторен умиротворен парк.
"Опашката" не я интересуваше откъде се спуска "При­базарна" улица. По-нататък от средата на тази улица тя няма ...