Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Изведнъж обаче, нещо внезапно насочи вниманието ми към реалността. Когато се огледах наоколо, забелязах че не познавам мястото, на което съм се озовала и че никога не съм била тук преди, но въпреки това веднага разбрах къде се намирам, бях някъде навътре в гората. Колкото и учудващо да е, първите ми реакции не бяха уплаха, а напротив, удивих се колко красиво е това място. Завъртях се в кръг, за да го огледам цялото. Намирах се в средата на една поляна. Беше толкова красиво! Дърветата оформяха почти правилен кръг около нея, като се получаваше плътна мрачна стена. Опитах се да се вгледам в нея, но виждах само празната тъмнина. Като се вгледах по-добре, забелязах че не само кръгът около поляната ...