6 мин за четене
- Цял живот съм мечтал да рисувам, откакто се помня, ми сподели старчето, като замислено ръчкаше огъня. През снопчетата искри лицето му в мрака странно ми напомняше нещо, познато, но забравенo.
- Имахме няколко кофи с блажна боя в пристройката на къщата и аз вземах от нея в бурканче и тайно рисувах по стари дъски. Един път баща ми ме хвана и наби, задето разхищавам. Той така гледаше на това занимание, като на разхищение. Аз пък, в яда си, набих котето с метлата и ударих шамар на сестра ми, защото тя ме беше издала. Сетне узнах, че картини не се рисуват с блажни бои. Животът така ме завъртя, или аз него, че изоставих изкуството и се заех с друго.
Слушах го и гризях изпеченото кокалче от гугутката. Гугутка и една риба. Това беше вечерята ни. Старчето ги беше хванало сутринта и сложило в дупка на брега, покривайки я с палмови клонки. Така пазеше храната от жегата. Откакто паднах, ми се губеха два дена, и помнех още два. Събудих се в тъмно място, с листо на челото, покрит с някакво зебло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse